Свържете се с нас
Началото на научното професионално сестринство в България е точно датирано – полага го Българският Червен кръст – най-старата хуманитарна организация в страната, преди 120 години - на 28 май 1900 г. С разкриването на “Св. Троицкото общество на милосърдните сестри”- първото в страната училище за милосърдни сестри, БЧК поставя един от основните жалони в историята на здравеопазването в страната.
Въпреки изпитанията на времето организацията съхранява до днес богатата история на това учебно заведение, дало професия и път в живота на стотици свои възпитанички, станали „дялан камък” в развитието на българското здравеопазване.
Първите строители на сестринското образование у нас, които едновременно с това са и между ръководителите на Националното дружество, са хора с широк кръгозор и значителни контакти както в страната, така и в чужбина. Достатъчно е да споменем имената на д-р Димитър Моллов, проф. д-р Христо Стамболски, Иван Евстратиев Гешов, д-р Петър Ораховац и др. По тази причина те съумяват по време и след Сръбско-българската, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война да се възползват максимално от присъствието на чуждестранните санитарни мисии, за да се запознаят с опита им и така да актуализират вижданията си за пътя, по който ще се развива българското училище за милосърдни сестри.
Българският Червен кръст пази неговата история като своя свидна рожба, която отдавна е напуснала бащиното огнище и е поела сама по широкия житейски друм, с неговите неизменни предизвикателства, изпитания и победи. Стотици страници, проучвания и анализи, научни съобщения и доклади, лични архиви свидетелстват за тази история, към които трябва да добавим и създадения през 1993 г. Клуб на милосърдните сестри при НС на БЧК, който ревниво опази спомена за нея.
Когато говорим за сестринството, в съзнанието ни естествено изпъква емблематичната фигура на Флоранс Найтингейл /1820-1910/. Според нея „сестрата трябва да притежава“ геройството и хладнокръвието на войника, чувствителността на майката.”
Сред стотиците милосърдни сестри с особена сила блести образът на незабравимата и легендарна баронеса Юлия Вревская. Представителка на руския аристократичен елит, тя работи всеотдайно и безкористно в болниците на Руския Червен кръст, където се заразява с тиф и умира заедно със сестра Мария Неелова край гр. Бяла.
Историята на сестринството у нас е съхранила спомена и за известни българки, работили на полето на сестринството:
- Една от тях е дъщерята на баба Тонка – Петрана Обретенова, която работи като милосърдна сестра в болницата в Свищов по време на Руско-турската война от 1877/1878 г.
- Йорданка Филаретова, която участва като милосърдна сестра през Сръбско-българската война и това предопределя по-нататъшната й дейност, насочена изключително към благотворителност. Тя е първата жена, наградена с почетния знак на БДЧК – “Голям Червен кръст”, учреден от княз Александър Батенберг.
- Екатерина Каравелова се родее с човеколюбивата професия на сестринството не само с проявите си на изключителна гражданска смелост в защита на човешкото достойнство в трудни за страната времена. По време на Сръбско-българската война (1885) и през Балканската война (1912) тя е главна милосърдна сестра във Военното училище, а и до края на живота си взема участие в дейностите на БДЧК.
- Две български царици – Елеонора и Йоанна, също свързват имената си с развитието на сестринството в България. Царица Елеонора е дипломирана милосърдна сестра, която участва в няколко войни, като едната от тях е Руско-японската война от 1903-1906 г. Като опитна милосърдна сестра и червенокръстки деец тя става инициатор за създаването / на 9 декември 1910 г./ на първото дружество “Самарянка” - по-късно поделение на Българския Червен кръст. Тя лично участва, облечена като самарянка, в организиране работата на медицинския персонал на Българското дружество „Червен кръст“ по време на Балканската война /1912-1913 г./, както в близост до фронта, така и в тила.
- Веднага след идването си в България младата българска царица Йоанна взема под свое покровителство Училището за милосърдни сестри на Българския Червен кръст - често го посещава, проверява как се подготвят ученичките - милосърдни сестри, оказва необходимата помощ - дава и лични стипендии на 5 ученички за цялото им обучение. Неподправена обич бележи нейната връзка с тях. Тя се поддържаше и през годините чрез помощта на д-р Невяна Моллова - Ганова И когато през 1993 г. дойде в България, тя имаше вълнуваща среща със създадения Клуб на милосърдните сестри.
Днес, когато светът е изправен пред изпитанията на една пандемия, ние отново обръщаме поглед към историята. За да отдадем почит към предшествениците ни и да си припомним, че ако забравим миналото, трудно ще прекрачим към бъдещето...Защото точно сега времето неумолимо доказва колко значима е професията на милосърдната, на медицинската сестра. И защото сестринството е и наука, и призвание, и любов.
Лидия Маркова
Из сп. „Български Червен кръст”, бр. 2/2010 г. и Сборник „Милосърдните сестри на Българския Червен кръст” Онлайн тук>>
