НОВИНИ

Послание от Тадатеру Коное
На 11 март масивно земетресение, с магнитуд 9.0 по скалата на Рихтер, удари японското крайбрежие на Санрику. След това дойде цунами, високо повече от 38 метра, опустошило 500 км от бреговата линия. С треперене и ужас гледах първите телевизионни снимки на безмилостната вълна, разрушените брегови укрепления, пометените кораби, автомобили и горящите къщи в страната.

Когато стигнах до района на бедствието заедно с екипите на Японския Червен кръст за отговор при бедствия, се изправих пред надхвърлящо представите опустошение. За повече от 60 години хуманитарна дейност съм виждал много страшни природни бедствия. Това обаче бе от най-страшните. Унищожението бе абсолютно и ми напомни силно на Осака, Хирошима и Нагасаки, след края на Втората световна война.

Японският Червен кръст бе една от първите организации, която реагира на бедствието. И както и в Хирошима през 1945 г. - когато единствено сградата на болницата на Червения кръст бе останала цяла в зоната на поражение от ядрения взрив – така и сега, болницата на Червения кръст в град Ишономаки, префектура Мияги, е единствената останала работеща в региона след цунами. Скоро след бедствието болницата бе изпълнена с оцелели: леко ранени хора, идващи сами, хора със сериозни наранявания, сираци и бездомни.

Докато пиша тези редове, 12 000 души са потвърдените убити и над 15 000 все още се считат за изчезнали. Стотици хиляди оцелели са загубили близки, домове и средства за препитание. Самата същност на техния живот е пометена и нарушена. Но те живеят и надежда има.

Трогнат съм от съчувствието и солидарността, показана от хората от цял свят, както и от тяхната щедрост. Япония е един от основните донори на помощ за развитие и хуманитарна помощ в световен мащаб. С огромна благодарност за това, днес ние сме тези, които черпят от добротата и състраданието на другите.

Ще има прозрачност по отношение на набраните средства. Шестнадесет години след тежкото земетресение в Кобе, тогавашните механизми за разпределяне на средствата на пострадалите семейства ще бъдат възстановени и даренията, които получаваме, ще бъдат надлежно отчетени. Това не е само ангажимент към щедростта на хората по целия свят, това е наш дълг към семействата, изгубили всичко.

Пътят на Япония към възстановяването ще бъде дълъг. Отгоре на това, силна тревога предизвиква проблемът с ядрените реактори във Фукушима. Огромната разрушителна сила на цунами и земетресението може да бъде допълнително усилена от последствията на радиоактивното замърсяване. Това силно напомня за катастрофата в Чернобил, която отбелязва своята 25-а годишнина тази година.

Имаме нужда от време, за да осмислим това, което ни се случи, при все че едно нещо е сигурно: хилядите семейства, отнесени от вълните, тежат на нашата съвест. Ние трябва да бъдем още по-добре подготвени за бъдещи бедствия, ние трябва да възстановим нашата устойчивост и не бива да забравяме страдащите в други части на света.

Аз силно чувствам, че тази трагедия, която удари самото сърце на моята родина, не трябва да засенчва другите, например наводненията и калните свлачища в Боливия и Шри Ланка, бежанските семейства на границите на Либия и Кот д'Ивоар, сушата и недостига на храни в Сахел и Сомалийския полуостров, или огнищата на морбили, холера и менингит в Чад.

На фона на тези пренебрегвани кризи, случилото се в Япония трябва да се приема като подновен призив за солидарност, готовност и устойчивост към бедствия на всички нива: индивидуално, в общността, национално и глобално.

За живата памет, това е първият път, когато светът се сблъсква с такова сложно бедствие, включващо цунами, земетресение и ядрен риск. Въпреки че този сценарий няма прецедент, той не може да остане изолиран случай, защото е почти сигурно, че подобни сложни видове бедствия ще се случват все повече и в по-голям мащаб.

За да може напълно да защитим нашия народи, ние трябва да мислим за немислимото. Ние трябва да инвестираме сериозно в по-добра готовност при бедствия, в намаляване на рисковете - включително и на ядрените - и да подпомогнем общностите да се справят сами.

Това е готовността. Единственият отговор на такава трагедия в крайна сметка е взаимната помощ и глобалният дух на сплотеност - в моята, вашата и във всички други страни - и решимостта да бъдем по-подготвени, за да можем да защитаваме живота, изправени пред заплахата от бруталните бедствия.

Тадатеру Коное
Председател на Японския Червен Кръст
Председател на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК)