НОВИНИ

Една година след опустошителното земетресение, в Хаити все още има 1 милион души без собствен покрив.
Една година след опустошителното земетресение, в Хаити все още има 1 милион души без собствен покрив. Плеяди от журналисти, политици и донори пристигат, за да правят оценки и да дават становища. Това, което намират са стотици хиляди хора, които все още живеят под мушами (брезент), под паянтови навеси и се чудят защо събраните пари не са помогнали да се постигне повече. Това е съществен въпрос, на който е важно да се даде отговор.
В продължение на 20 години работа по време на хуманитарни кризи, никога не съм бил свидетел на подобно пресичане на усложнения и ограничения в зона на бедствие. Централната власт беше сериозно отслабена, в резултат на огромния мащаб на спешните нужди и се има предвид обстоятелството, че на практика цялата държава се нуждае от някаква форма на подпомагане. Само за един миг правителството на Хаити беше поставено на колене и разбираемо се опитваше де се бори, тъй като 20 % от работната му сила беше напълно унищожена, а почти всички сгради -сринати със земята.
Още от самото начало, ние в Червения кръст и Червения полумесец идентифицирахме проблемите с хигиената и канализацията като заплаха номер едно за живота в Хаити и решихме да приемем тази тема за наш висш приоритет. При отсъствието на напълно функциониращи национални агенции, ние продължаваме да отговаряме на предизвикателствата и нуждите на територията на цялата столица и да осигуряваме достъп до чиста вода и санитарни услуги на повече от половин милион души всеки ден.
Въпреки това, призракът на холерата все още виси над народа на Хаити. До голяма степен огнището е резултат от почти напълно сринатата инфраструктура на страната. Видно е, че нашите колективни усилия не са достатъчни. Опирайки се на стандартите, използвани при други големи бедствия и кризи, това е проблясващ индикатор за ограниченията на хуманитарната система.
Не за първи път, насочваме вниманието към факта, че това е ситуацията, която нито е приемлива, нито е устойчива. Агенциите за подпомагане се разпъват отвъд наличния капацитет, но те не са създадени да заместват общините.
Властите в Хаити трябва да получат търсеното финансиране и исканата подкрепа, които са необходими за възстановяване на способността им да предоставят приоритетно основните санитарни услуги, от които населението на Хаити така отчаяно се нуждае и които заслужава. Донорите трябва да дават – правителството на Хаити може да направи съвсем малко без финансиране.
В същото време, самите донори трябва заедно да разработят система с правителството, която да осигури доверие и прозрачност и която ще спомогне да се гарантира, че доларите от помощта са оползотворени по правилен начин. Те не трябва да бягат от задължението си да оказват трайно натиск върху тези, които отговарят за създаване на нова и благоприятна среда, която преобразува помощта и дейностите по възстановяване в реални резултати. Възможността за изграждането на ново Хаити не е отминала, но ще зависи от продължаващата подкрепа на донорите.
Сякаш грабливата холера не е достатъчна, но повече от половин милион души в Хаити и най – вече жителите на Порт-о-Пренс, трябваше да изживеят и особено тежка година, обитавайки временни подслони в опасни лагери. Предизвикателствата за намиране на реални решения на проблема с подслона са многобройни и в голямата си част са свързани с факта, че подслон не означава само конструкция. Подслонът обхваща важни правни, икономически и социални аспекти, които трябва да бъдат взети под внимание в общ процес на тясно сътрудничество с местната общност.
Твърде сложната и често сива зона на земеползването предоставя изпитания особено в Хаити, където неформалната система на право на собственост се основава на устен договор. Дори когато проблемите със земеползването бъдат разрешени, наличието на подходящи парцели земя е рядкост. Друго съществено предизвикателство е намирането на приемливи за обществото места, където може да се извършат дейности по възстановяване и такива с достъп до икономически възможности, училища и здравна грижа, което означава, че много хора избират в или около развалините, осеяли улиците на столицата.
Самото премахване на развалините е колосална дейност, както и на всички видими физически препятствия, с което хуманитарните работници не са добре подготвени да се справят ефективно. По същество ние се опитваме да извършваме възстановяване на фона на каша, което е като да се опиташ да смениш гумата на движещ се автомобил.

Всеки има нужда да увеличи скоростта. Следващото правителство на Хаити трябва да назначи един министър, който да е отговорен за настаняванията в нови жилища и да определи една агенция, която да ръководи процеса. Трябва да реши какво да прави с правната несигурност по отношение на земеползването. Ако земята е необходима за изграждането на временни домове и се намира в или в близост до кварталите, които са възстановени, то трябва да бъде готово да се намеси и да я изкупи на справедлива пазарна цена, с помощта на донорите. Богатите земевладелци могат да сътрудничат повече за излизането от безизходицата и да не чакат постъпления, докато сънародниците им страдат.
Заедно ние трябва да се ангажираме с „изграждането на по-доброто минало” и да наложим стандарти в реконструирането. Хуманитарната общност трябва да направи повече, за да повлияе колективно на темпото и ефективността на отговора. Не сме направили достатъчно за справянето с най-значимите пречки като земя и подслон.
Въпреки всички сериозни предизвикателства, ние не можем да пропуснем огромния брой постижения. Щедрите милиарди, които бяха дарени от обикновените хора и общностите по цял свят, които продължават да бъдат критични за осигуряването на животоспасяващи грижи и подкрепа, за възстановяване на средствата за препитание и прехрана, както и за осигуряването на редица други хуманитарни услуги за жителите на Хаити.
Ние разбираме много добре какво трябва да се направи – необходимостта от преодоляването на сериозни усложняващи фактори като: политическата криза, холерата, наводненията и ураганите. Процесът на възстановяване ще отнеме години, може би дори и поколение, но това е най-добрият ни шанс да върнем щастието на Хаити.
Една година по-късно, ние скърбим в знак на солидарност с народа на Хаити и даваме обет да останем и да продължим да работим, редом с тях за толкова дълго, колкото е необходимо. Само като работим в тясно сътрудничество с хората от Хаити и чрез тяхното действително участие като реални партньори в процеса на собственото им възстановяване, можем да бъдем сигурни, че проправяме пътя към по-доброто бъдеще.

Бекеле Гелета,
Генерален секретар
Международна Федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец
12 януари 2011 г., Женева