НОВИНИ

На 8 и 9 декември 2014 г. във Виена представители на държавни, правителствени и неправителствени организации от много страни участват в Третата конференция, на която ще се дискутира и обсъди хуманитарните последици от производството и употребата на ядрените оръжия.
Третата конференция, подобно на конференциите в Ниярит, Мексико, по-рано тази година и в Осло, Норвегия през 2013 г., ще проучи страшните последици от употребата на ядрените оръжия и свързаните с тях заплахи. Добрите намерения, които са в основата на тези конференции, трябва да се превърнат в политически, да прераснат в ядрено разоръжаване и да създадат един свободен от тези ужасяващи оръжия свят.
Междуправителствените дискусии за ядрените оръжия, включително конференциите в Осло, Ниярит и Виена, преместиха фокуса на вниманието от военните интереси и интересите по сигурността към факта, че тези оръжия биха имали разрушителни хуманитарни последици.

Представителите на Международното червенокръстко движение винаги са били ревностни защитници на организирането и провеждането на такива дебати на всички нива, използвайки ги за повдигане на въпросите относно справянето с краткосрочните, средносрочни и дългосрочни последици от използването на ядрените оръжия и влиянието им върху хората и върху околната среда. Трудно е да си представим, че някой би се съмнявал колко катастрофални могат да бъдат тези последици.

Загрижеността на Международното движение на Червения кръст/Червения полумесец се увеличи след атомните бомбардировки над Хирошима и Нагасаки. Само за един миг хиляди хора загинаха, а още много пострадаха от ужасни наранявания. Болниците и здравните заведения, местата където ранените можеха да бъдат приети за лечение, бяха напълно разрушени, а голяма част от тези градове бяха изпепелени, превърнати в руини.

Но една болница оцеля - болницата на Червения кръст в Хирошима. Имайки пред вид близостта и до епицентъра на взрива, тя като по чудо се спасява от пълно разрушаване и започва да се пълни с ранени. Хиляди бяха лекувани там, въпреки, че медицинското оборудване беше унищожено или неизползваемо, а много от самите лекари и медицински сестри бяха загинаха или ранени. Д-р Марсел Йунод от Международния комитет на Червения кръст беше първият чуждестранен лекар в Хирошима, който координираше оказването на помощ. Неговоте отчети предоставяха смразяващи резултати от това, което ядрената детонация беше причинила на хората и техните общности.

Разрушителната сила на тези оръжия нарасна значително след 1945 г. В днешно време, при една евентуална употреба на ядрено оръжие, броят на човешки жертви и разрушенията, непосредствено след ядрен взрив ще бъдат толкова мащабни, че никакъв ефективен отговор за оказване на помощ на пострадалите няма да бъде възможен. Нито една държава, още по-малко никоя хуманитарна организация, не е в състояние да изготви план, за да бъдат посрещнати и предизвикателствата на подобен сценарий. Инфраструктурата би била напълно унищожена. Тези, които са в близките райони и първи биха се озовали за да окажат помощ, ще станат самите жертви на бомбата, а последиците за здравето от радиацията в замърсените райони ще са огромни.

Такива са реалностите и ето защо ние трябва да направим всичко възможно, за да се гарантира, че ядрените оръжия никога повече няма да се използват. Още през 1948 г. Международното Червенокръстко движение призова за пълната им забрана и от тогава ние многократно поставяме този въпрос пред световната общественост. През 2011 г. апелирахме към държавите спешно да забранят употребата и напълно да унищожат ядрените оръжия. Този апел се основава на дълбокото ни безпокойство от разрушителната сила на ядрените оръжия, неописуемите човешки страдания, които причиняват, трудностите да се контролират страничните им ефекти във времето и пространството, заплахите към околната среда и към бъдещите поколения и рисковете от ескалиране.

70 години след Хирошима и Нагасаки, този призив, отправен към всички, остава все така актуален належащ. Човечеството е щастливо, че ядрени оръжия не са използвани след онзи трагичен август 1945 г. Приветстваме дискусиите по време на конференцията във Виена и искрено се надяваме, че ще допринесат за по-бързото ядрено разоръжаване на държавите през XXI век.