НОВИНИ

Кристалина Георгиева, еврокомисар за хуманитарна помощ и отговор при кризи и Бекеле Гелета, Генерален секретар, МФЧК/ЧП

Кристалина Георгиева, Комисар за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор при кризи, Европейска комисия и Бекеле Гелета, Генерален секретар, Международна федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец

Какво общо имат Съединените щати, Бахамите, Ямайка, Хаити, Доминиканската република, Куба, Индия, Виетнам, Аржентина, Сомалия и Индонезия? Всички те бяха пометени от яростта на природни бедствия през октомври 2012 г. Нашата колективна памет обаче, най-вероятно е запазила само едно събитие: урагана Санди, отнел живота на 131 души и причинил огромни щети по източното крайбрежие на Съединените щати.

Много хора може би не знаят, че на Карибите ураганът Санди отне живота на 135 души и нанесе щети, равни или дори по-жестоки от тези в САЩ. Още по-малко вероятно е хората да знаят за тропическите циклони, които удариха Азия, или да са дочули и шепот за това какво причиниха наводненията в Аржентина, Сомалия и Индонезия в същия период.
Октомври 2012 г. отразява реалността, с която се сблъсква нашето глобално „село“. Над 90% от бедствията по света остават незабелязани – и в тишина. Те са твърде малки, неудобни, или са засенчени от други събития. Без вниманието на обществеността или медиите, те остават извън обхвата на радара на донорската общност.
Но тези бедствия не са тихи за милионите хора, пострадали от тях. Например, около два милиона души – 12 процента от населението, точно в този момент са изправени пред хранителна криза в Малави. А в Лесото 725 000 души, или една трета от населението на страната, се сблъскват със същото бедствие.

Цифрите са наистина тревожни. Центърът за изследване на епидемиологията на бедствията през 1992 г. отчете 221 бедствия, засегнали 78 милиона души и причинили икономически щети за 70 милиарда долара. Почти 20 години по-късно, през 2011 г., тази цифра скочи до 336 природни бедствия по света, 209 милиона пострадали и разходи за почти 366 милиарда щатски долара. Колко погубени години от развитието на страните и техните граждани са отнели тези бедствия?
Като цяло, честотата, жестокостта и цената на бедствията по целия свят нарастват с всяко ново десетилетие и краят им не се вижда. С ефекта от промените в климата, урбанизацията и влошаването на състоянието на околната среда, до 2015 г. около 375 милиона души – което е увеличение от 79% спрямо 2011 г. - ще понесат поразяващото въздействие на разрушителни климатични явления.
Не е съвпадение, че „Хуманитарна помощ и гражданска защита“ на Европейската комисия, най-големият донор на хуманитарна помощ в света, и Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец, заедно с Българския Червен кръст, като част от най-голямата световна хуманитарна мрежа, днес се фокусират върху тихите бедствия. Заедно ние имаме дългогодишно партньорство на фронтовата линия на бедствията от всички видове, включително такива, широко отразени от медиите и бедствия, далеч от медийното внимание. Ние искаме да подчертаем как бедствията – видими и невидими – са част от нашия всеки живот както сега, така и в бъдещето.

Проблемите вероятно изглеждат големи и сложни, но ние имаме всички средства за тяхното решаване.
Дори и във време на строги финансови икономии, съкращаването на бюджетите за хуманитарна помощ означава да си затворим очите пред една скъпоструваща реалност, която засяга всички ни и да зачеркнем живота на милиони семейства, засегнати от бедствия.
Важно е да продължим да подкрепяме подхода към адаптиране на променящата се среда и изграждане на устойчивост сред общностите, които са нейните най-вероятни бъдещи жертви. Не може хората да бъдат оставяни на милостта на опустошителна вълна, провалена реколта, или дом, който може да се срути и при най-малкия трус.
Нашата роля и ангажимент са да изградим такова мислене по целия свят, че общностите и особено хората в застрашените от бедствия райони да получават по-добра подкрепа. Тогава семействата ще могат да се справят по-добре с често повтарящите се и предсказуеми бедствия и ще се възстановяват по-бързо.

Ние трябва да продължим да насочваме дори още средства за превенция и укрепване на местния капацитет за справяне с кризи, вместо да се фокусираме твърде систематично върху изпращането на ресурси след бедствието. Този подход е доказано по-рентабилен и има дълготраен ефект за семействата, общностите и правителствата.
Заключението ни е, че ние трябва да променяме начина си на мислене и да се приспособим към реалността на зачестяващи бедствия и разрушителното им влияние върху живота на хората. Ние призоваваме обществото да стане гласът на нечутите, на хората, засегнати от тихи бедствия. Ние можем да донесем промяна пред лицето на безразличието.