За БЧК

 


Шефът на международния Червен кръст похвали страната ни за мигрантите - 08.04.2016


Елхадж Ас Си: 80% от хуманитарната помощ се насочва към Сирия, защото там ситуацията е тежка - БНР, публикувано на 09.04.16 в 08:23


Вицепрезидентът прие делегация на Червения кръст и Червения полумесец
Маргарита Попова: Само с обединени усилия можем да подкрепим човеколюбивите каузи по света - epicenter.bg - 7 апр. 2016


Премиерът Борисов: Отличното сътрудничество между държавата и БЧК е в основата на редица успешни инициативи - Tok.bg - 08.04.2016


 Правилни реакции в опасни ситуации - 26.01.2016



 

Слово на Председателя на БЧК Христо Григоров по БНТ 8 май 2015


Христо Григоров: Трагедията, която сполетя Франция, не е акт на противодействие между религии

9 Януари 2015, Агенция "Фокус" - рубрика „Мнение“
 
Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров в интервю за Агенция „Фокус” във връзка с очакване на нова бежанска вълна у нас.

Фокус: Как ще коментирате трагедията, която се случи във френското издание „Шарли ебдо” и подготвен ли е БЧК за незабавна реакция, в случай, че подобна акция се случи и у нас?
Христо Григоров: Това, което се случи във Франция е абсолютно неприемливо. Живеем в 21-ви век и такива действия показват, че човекът се развива в посока, която ще доведе до нещо много сериозно и голямо. Ако направим анализ на това, което става в света, ще видим, че агресията и противопоставянето имат спираловиден характер. Лично за мен, трагедията, която сполетя Франция не е акт на противодействие между религиите, не е акт на противодействие между мюсюлмани и християни. Виждаме, че в Близкия Изток, мюсюлмани срещу мюсюлмани се избиват по между си, a в Украйна – християни срещу християни. За мен това е акт, който може би е продиктуван от не съвсем уравновесени хора или e на икономическа основа. От Българския червен кръст изразихме своите искрени съболезнования на френското посолство, на Френския червен кръст и на цялото френско общество, защото това е недопустимо. Що се касае до това, дали сме готови за една подобна акция – ние сме малка държава и сме една от вратите към Европа. Виждаме какво става с бежанските вълни. От БЧК, още миналата година сигнализирахме за сериозна бежанска вълна, която се очаква началото на тази година, така че България не е защитена. Имаме възможност да помогнем, но нещата са много по-сериозни и по-дълбоки. Мисля, че не трябва да анализираме следствието, както беше по време на наводненията в България. Всички започнаха да анализират последствията – колко къщи са пострадали и колко хора са загинали. Трябва да използваме тези случаи, за да потърсим какви са причините. От самото начало, БЧК и цялото общество поставихме въпроси, на които все още нямаме отговори. Имам предвид – за незаконното отсичане на горите, за това, че превърнахме България в сметище, за незаконните строителства на къщи. Най-важният въпрос, който ние поставихме е кой, отговаря за водоемите, защото концесионерът има своите интереси, но държавата е тази, която трябва да контролира техническото им състояние. Радвам се, че сигналите ни, най-после бяха взети под внимание от политиците и започна реално да се говори за тази проблематика. Мисля, че много скоро ще получим отговори на тези въпроси. Същото се отнася и за бежанците – трябва да се направи сериозен анализ на това кое кара тези хора да напускат собствените си домове. Ние знаем кое е това. Знаем, че в момента има сериозни конфликти, но кое създава тези конфликти – само религиозните противодействия ли? Виждаме, че това не е фактор и виждаме, че нещата са много сериозни и трябва да се направи много сериозен анализ.
Фокус: Голяма част от обществото ни смята, че е възможно бежанците, които влизат на територията на страната ни да са потенциални терористи. Смятате ли, че това е основателно?
Христо Григоров: За това отговарят съответни служби. Тъжното обаче е, че за изминалите 25 години, съвсем целенасочено тези специализирани институции, които работеха в чужбина и информираха държавата се разбиха, а тази информация даваше възможността да се взимат превантивни мерки. Имам предвид нашето външно разузнаване, военно разузнаване, контра разузнаване - хората, които работеха навън, трябваше да бъдат запазени. В следствие на разрушаването на тези национални структури на сигурността, ние сме един „разграден двор”, а сега се говори за ограда. Нека се върнем 25 години назад – имахме една от най-добре охраняваните огради по линия на Варшавския пакт. Това бяха десетки километри изправени, високи огради с наблюдение. Защо беше необходимо да се режат и да се унищожат? Въпросът, който ние поставихме е, няма ли да се потърси отговорност на тези хора. А ако е имало европейско решение тази ограда да се махне, ние като общество трябва да знаем къде са материалите от тази ограда, защото те биха могли да се използват за нейното възстановяване, а не българският данъкоплатец, който живее изключително тежко, отново да дава пари за възстановяване на една ограда, която вече сме имали. Ако трябва да търсим причина, трябва да я търсим и в самите нас. Да, има реална опасност, сред бежанците, които влизат на територията на страната ни, да има и такива, които не са съвсем добронамерени, но по този въпрос трябва да работят институциите и да има обмен на информация между тях. Всяка една държава има такива институции, които съхраняват и подават информация, а ние нашите ги разрушихме.
Фокус: Според вицепремиера Меглена Кунева, ако не интегрираме бежанците, те са на крачка от престъпността. Възможно ли е това според Вас?
Христо Григоров: Какво значи интегрирането на бежанците и какво значи колко бежанци можем да интегрираме? България е малка страна и капацитетът и не е много голям. Българинът живее тежко и финансовото състояние на държавата не е добро. Ако нахлуе голям поток от бежанци, за какво интегриране ще стане въпрос? Тези хора трябва да бъдат нахранени, облечени, подсигурени, а всичко това е сериозен финансов ресурс. България не разполага с финансов ресурс да поеме един мощен поток и това не е въпрос само за България, а и за Европа. Когато говорим за интегриране, то може да стане само за обеми, които българското общество и държавата ни може да поеме. Трябва да се имат предвид не само това, че децата трябва да се обучават в училище, но и това, че родителите и близките им трябва да имат работа. А каква работа ще имат в България, след като безработицата е високо над средния праг за Европа? Ние първо трябва да оправим собствения си дом, икономиката ни да потръгне, да има финансов потенциал и когато говорим за интеграция, трябва да говорим за комплексна оценка – децата на училище, а родителите на работа.
Относно това, дали е възможно бежанците да проявят агресивност спрямо обществото ни – на агресията се отговаря с агресия. В България ксенофобията се надига и тя е свързана с това, че готовността ни е лимитирана в рамките на определени обеми. Навлизането на нерегулиран поток от бежанци, ще създаде огромен допълнителен проблем за обществото ни. Действително, ако тези хора не бъдат интегрирани и ако децата им не се върнат на училище, ако ние като народ не им подадем ръце, има реална опасност, те да се оформят като изключително агресивни и отхвърлени от обществото хора, за което ние трябва да платим голяма цена. Тук трябва да се направи анализът и да се представи пред света това, че България има възможността да приеме конкретен брой бежанци, това са нашите възможности.
Фокус:Очаквате ли след развилата се ситуация във Франция, бежанци, които са живеели там, да се насочат към България, т.е нова бежанска вълна?
Христо Григоров: Това не мога да кажа, понеже са необходими сериозни анализи. Лошото е, че тези хора, някой ги лъже, насочвайки ги към България. Страната ни нито е път, нито е отворена врата. Правителството ни взима много сериозни мерки, за да направи всичко възможно този поток да бъде спрян или до известна степен регулиран, но това може да стане само, ако ние имаме сериозна подкрепа от страна на Европа. Трябва да махнем политическата заигравка и да разсъждаваме като нормални хора, които трябва да помогнат на хора.
Фокус: Ще помогне ли Националният съвет за миграционна политика, който Меглена Кунева и Ивайло Калфин ще създадат, за успешното интегриране на бежанците?
Христо Григоров: Това е важно. Считам, че едно такова звено ще обедини в себе си различни институции и неправителствени организации, ще се изработи политика на работа с бежанците. Но всичко зависи от възможностите на страната във финансово и във всяко друго отношение. Българският народ е гостоприемен и тези хора, които са в страната ни не са много и са в рамките на процент, който ние можем да приемем.
Фокус: Какъв е капацитетът на помощта, която БЧК може да окаже при една нова бежанска вълна?
Христо Григоров: Българският червен кръст в своя капацитет подпомага държавата и тези хора, които идват. Ние имаме големи възможности и ресурсите на организацията не са малки. Имаме 5 национални склада, в които имаме всичко необходимо, за 12 хиляди души. Ние имаме малка част от държавния бюджет, която се дава целево за всичките ни дейности. Когато дойде първата вълна бежанци през 2013 година, БЧК беше първата организация, която отвори своите бедствени складове и помогна на близо 1500 души за около 10-15 дни. Това даде възможността държавата да задейства своите механизми и в момента държавата и институциите са си на мястото и работят добре. БЧК има готовността да подпомага държавата и всички институции. Това, което очаква България и Европа в следващите година-две, няма да е лесно. Политиците се заиграха на различни места в света и някой трябва да плати тази цена. Страхувам се, че тази цена трябва да се плати до голяма степен от народите в Европа.
 

Димка АТАНАСОВА
 



Приветствие по случай Международния ден на Червения кръст и Червения полумесец – 8 май 2014 г.

Христо Григоров, председател на БЧК

Уважаеми дами и господа, днес в целия свят се отбелязва Международния ден на Червения кръст и Червения полумесец. 8 май е рождения ден на създателя на международното червенокръстно движение великия хуманист Анри Дюнан. Над 150 години неговите идеи печелят нови и нови привърженици. Няма друга кауза, която по такъв безспорен и категоричен начин да обединява хора с различни професии и образование, с различна расова, национална, политическа, религиозна принадлежност. Над 250 милиона са червенокръстците в целия свят. Една огромна армия в служба на хуманността и милосърдието.

Тази година девизът на световния ден е „Моята червенокръстка история”. Всеки от нас има своята история – от детето до възрастните хора и семействата, които сме подкрепили. От най-скромния дарител до големите ни корпоративни партньори, които ни помагат да помагаме. И затова днес нека си спомним за вълнуващите мигове и срещи с прекрасни и достойни хора, но и за срещите с отчаянието и бедността, с нещастието, с бедствието. Да си спомним кой е заставал до нас и на кого ние сме протегнали ръка за помощ в труден момент от живота, защото нашите малки истории са голямата история на Червения кръст, с която се гордеем.

Всички знаят какво прави БЧК. Защото го правим заедно, защото всеки ден и всеки час получаваме вашата подкрепа и това ни дава сила да се изправим срещу бедността, мизерията и глада, срещу болестите. Да се борим с бедствията, с трафика на хора с дискриминацията. Да пазим човешкото достойнство. БЧК предоставя хуманитарна помощ на хиляди уязвими граждани. Мотивира много хора да станат кръводарители. Обучава стотици хиляди по първа помощ. Осигурява безопасност в планините и край водните басейни. Всеки ден доброволците и служителите на БЧК са там, където е страданието, болката и нещастието. И това е тяхната история. Но истории са също и сълзите на благодарност в очите на хората, на които сме помогнали. Докоснете се до тях и може би ще пожелаете и вие да напишете своята червенокръстка история. Ние ви очакваме. Позволете ми да се обърна с най-топла благодарност към всички, които са се посветили на високо хуманното дело да помагат на нуждаещите се, да ги подкрепят, да им вдъхват кураж и вяра. Да ви е честит Денят на хуманността, скъпи червенокръстци.