Свържете се с нас
"БЧК е последната линия на защита на най-уязвимите в най-критичните моменти" - Заместник областните управители на Русе д-р Стефка Караколева и Синан Хебибов БЧК-Русе - 10.08.2021 г.
БЧК оказа спешна психологическа помощ на пострадали при пожара в Старосел. Интервю с г-жа Таня Георгиева, директор на областната организация на БЧК-Пловдив, новините на БНТ (около 2.40 мин.), 5.8.2021
"Действията срещу климатичните промени не търпят отлагане" - интервю на д-р София Стоименова - главен секретар на БЧК за Световния доклад за бедствията - 2020 г., публикуван от МФЧК/ЧП и акцентите в него - Радио София, 19.11.20
Р. Каминскас, специалист "Мениджмънт на бедствията" в НС на БЧК - Какво да правим при летни бури, ако сме в колата или в планината?, Nova, 1.8.2020
Глобалните промени в климата карат да се замислим - BG On Air, 16 фев 2018
Хитрино - година след взрива - "В кадър" - 06.12.2017
Защо се бави възстановяването на къщите и инфраструктурата в Хитрино? - BiT, 22/08/2017
„Как да се предпазим от мълниите“ - ТВ Европа, 09-08-2017
Пожарите зачестиха... Ситуацията остава екстремна! - BG On Air, 7 авг 2017
Христо Григоров, председател на БЧК, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria - 08.02.2016
НАВОДНЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ
БТВ-Репортерите - Два месеца след наводнението в старозагорското село Нова махала, 15.02.2015
Делници - Телевизия Евроком - 12 февруали 2015
Трябва ли държавата да плаща за щетите на незастраховани имоти след бедствие - 11 февруари 2015
Христо Григоров: Ако сегашното бедствие няма измеренията на миналогодишното, това е защото държавата и институциите заработиха
Христо Григоров, председател на Български червен кръст в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Григоров бяхте на обиколка из засегнатите региони в страната, вследствие на обилните валежи. Какво видяхте?
Христо Григоров:За голямо съжаление и тази година започнахме с бедствия земетресения. Дано Господ погледне с друго око на страната ни и тази година да не бъде толкова тежка, колкото миналата. С генералния директор на Българския червен кръст Красимир Гигов решихме да направим обиколка и да се запознаем на място с обстановката, да направим един анализ за това от какво имат нужда хората. Посетихме Добричкия регион, Варна и др. Обстановката се нормализира, нещата са чувствително по-добре, реките се прибират по коритата си. Все още има критични места, но в никакъв случай не може да се сравнява това, което се случи тази година с миналата. Всички помним какво стана в във варненския квартал „Аспарухово”, град Мизия. Тук също има нещо много интересно, защото количествата дъжд тази година не бяха по-малко в сравнение с миналата. Но през изминалата година неразбориите в работата между институциите, липсата на разписани и разпределени отговорности доведоха до тези действително сериозни бедствия. Не можем да се преборим с природата, но човешкият фактор е изключително важен. През изминалата година поставихме много сериозно няколко въпроса. Не е важно да правим анализите след като стене бедствие и тогава да водим статистика. Много по-важно и ценно е да зададем въпросите и да потърсим отговор за причините на бедствията. Тогава извадихме едни от основните причини за нас – да оставим природата, тя е основната причина, но да видим човешкия фактор. Тогава ние поставяхме въпросите кой изряза горите и продължава да го прави незаконно, кой превърна България в сметище, кой дава разрешително да се строи в тези зони, където водата трябва да се движи свободно? Най-важното е кой в крайна в сметка контролира техническото ниво на водоемите в България? Те са хиляди и не можем да се сърдим на концесионерите, защото те си гледат бизнеса. Техническото ниво на съоръженията са работа на държавата. Хубавото е, че този проблем се обсъжда от българските политици и се работи по този въпрос. Ако сегашното бедствие няма измеренията на миналогодишното, това е защото държавата и институциите заработих. В момента водоемите, които бяха опасни се контролират. Факторът човек, както и институции е много важен. Когато този фактор работи в синхрон, както е в момента, вярвам че за в бъдеще дори и отново да има такива бедствия, ще имаме възможността да спасяваме много повече човешки животи и да реагираме по-адекватно.
Фокус: Българският червен кръст ще започне ли отново кампания за събиране на средства за подпомагане на хората в засегнатите региони в страната?
Христо Григоров: Обикновено отправяме апел към българския народ да помогне, когато се случи нещо много голямо и сериозно. Смятам, че в момента не е необходимо да отправим такъв апел, защото нещата са под контрол. Институциите работят, най-голямата обществена организация – БЧК, със своите възможности, е на първа линия заедно с пожарната и хората на генерал Николай Николов, работим в синхрон, като един отбор и резултатите са ясни. Помагаме на хората и не е необходима национална кампания. Миналогодишната национална кампания не е приключила. Банковата сметка не е затворена и SMS с номер 14 66 е отворен. Който желае и би могъл може да изпрати SMS, като парите ще отидат за пострадалите региони. Многократно сме говорили за начина на разход на парите – имаме обществен съвет, в него са включени общественици, журналисти, представители на данъчните институции и православната църква. Гарантирам, че всяка една стотинка отива за пострадалите, Българският червен кръст не удържа никакви средства за собствената си издръжка. Национална кампания няма, не трябва да злоупотребяваме с добротата на българина и с желанието му да помага. Ние ще правим апели само тогава, когато преценим, че действително нещата са много сериозни, а в момента не са такива.
Фокус: Как помага Българският червен кръст на хората в бедстващите региони?
Христо Григоров: Веднага отворихме бедствените си складове. Разполагаме 5 национални склада, в които има всичко възможно за подпомагане на 12 000 човека. Отворихме ги, помогнахме в област Добрич на 150 души с легла, одеяла и всичко необходимо. Помогнахме на хората и във варненския регион с одеяла, легла, вода, храна. БЧК помага на хората в цялата страна, разполагаме с доста сериозно подготвени доброволци в аварийните екипи, но този път не се наложи да ги включваме. Този път природата беше по-милостива. Ще продължаваме да помагаме, не трябва да се забравя, че БЧК, като най-голямата обществена организация, има собствен закон, в него държавата поема своите ангажименти да помага на червения кръст, но е оторизирала БЧК и му е възложила изключително важни функции. Това са Планинската спасителна служба, Водно спасителната служба, безвъзмездното кръводаряване, бедствената готовност, така че като партньор на държавните институции ще продължаваме да изпълняваме нашата мисия. Помагайки на държавните институции, ние респективно помагаме и на българския живот.
Фокус: Споменахте човешкия и държавните институции. Как оценявате работата им в момента?
Христо Григоров: За разлика от миналата година, когато между институциите има неразбория – не бих желал да влизам в политически дискусии, защото това не е моя работа, но в Мизия един от представителите на държавните институции казваше, че водното бедствие е вследствие на дъжда, а друг представител на тези институции попита защо се казва това, при положение, че по улиците се виждат шарани и други видове риби, от което се разбира, че дигите са скъсани. Това говореше за една неразбория, но сега институциите работят в един много добър синхрон. Отново един от основните ни партньори е структурата на Министерството на вътрешните работи, но преди всичко с нас са ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – хората на Николай Николов, те винаги са били с нас на първа линия, мисля че ще продължим да работим в такъв синхрон. Доказахме, че с нашите бързи действия сме там, където хората имат нужда от помощ в момента.
Мариела РУСЕВА
петък, 6 февруари 2015 15:35:00
Христо Григоров, БЧК: Разрушенията от наводненията са толкова сериозни, че държавата до момента не би могла да откликне напълно
Информационна агенция “Фокус” - Общество
Христо Григоров, председател на БЧК, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Каква е обстановката, кои са най-засегнатите региони в последните наводнения според наблюденията на БЧК?
Христо Григоров: Най-засегнатите региони в последно време са Монтана: селата Говежда, Дълги дел, Лопушна, тези села в поречието на Огоста. След това Бургаско – изключително тежко е в Бургас. Съболезнования към роднините на загиналите. След това село Гълъбово, Хасково… Изобщо картината не е добра – отново има пострадали хора, отново разбити човешки съдби, защото всяко едно бедствие след себе си оставя много сериозни последствия не само в материалната част, но и в душите на хората. Вие попитахте от какво имат нужда хората. Това, от което имат най-много нужда, е една съпричастност, едно чувство, че не са сами. А това нещо го имат. Това го получават не само от БЧК, не само от българския народ и веригите, но в последно време и държавата се мъчи действително да бъде партньор на тези хора. Но общо взето ситуацията не е добра. Независимо, че положението се оправя, нещата не са в състояние на една апокалиптична картина, каквато беше в „Аспарухово“, но общо взето ще трябва доста време, за да може да се възстанови и инфраструктура, да се възстановят и къщите на хората. Особено в Бургаския регион, особено в региона на Монтана, по поречието на Огоста.
Водещ: Припомнихме още в началото на разговора ни, че БЧК активизира своя номер за дарения 1466, който беше активен както и при наводненията във Варна и Добрич, така и след това, при тези в Мизия. За какво отиват събраните пари?
Христо Григоров: Разрушенията са толкова сериозни, че държавата до момента сама по себе си не би могла да откликне на 100%. Това, което прави БЧК, е да допълни тези усилия, за да можем всички заедно да бъдем много по-близо до хората и да бъдем много по-ефективни. Вече не е тайна, ние имаме един Обществен съвет, който разпределя средствата. Към 900 000 заминаха за „Аспарухово“, за Добрич, за Търново. 500 000 заминаха за Мизия. В момента сме събрали към 2,2 милиона лева, но тези пари бавно заминават да помагат. Имайки предвид последните големи наводнения, ние решихме да продължим нашата кампания за набиране на финансов ресурс. Вие казахте SMS номер 1466, за всички мобилни оператори. Отделно е открита банковата ни сметка, продължават да бъдат открити онлайн даренията. Действително, когато се отиде в един такъв пострадал регион и се видят очите на хората - с мъка, със сълзи и с една несигурност, човек разбира, че тези хора имат нужда от протегната ръка. Българският народ, винаги, когато е имало такива бедствия, той си е отварял сърцето и е помагал. За съжаление, тази година много често започнаха да стават тези бедствия, но аз мисля, че и този път ние ще покажем, че сме един ценностен народ и отново ще направим всичко възможно поне да намалим страданието на хората. Бих желал само да кажа, че ние допълваме усилията на държавата. Ние просто не сме държавата, но нашето желание е заедно да вървим и заедно да помагаме. И много хубаво – тук е мястото на медиите, защото вие винаги сте били наши партньори, вие винаги сте били мостовете между нас и хората. Аз искам да благодаря на вашето ръководство, да благодаря на медиите за това, че винаги сте се отзовавали навреме, защото без вас това, което БЧК направи, тази сериозна кампания, не би била така успешна.
Водещ: А как оценявате координацията между държавата и БЧК при последните наводнения?
Христо Григоров: Мога да кажа, че в последно време координацията рязко се подобри. Както винаги, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, хората на ген. Николов – те са винаги на първа линия заедно с нас. Има вече чувство за съвсем друг поглед и от страна на държавните институции. Работим чувствително по-координирано. Щабовете се събират много по-често, взимат се разумни решения. Но тук ние говорим, че тези решения са само анализ на следствието от тези бедствия. Аз мисля, че е време всички заедно много сериозно да помислим за причините. Многократно съм казвал, че причината разбира се е в природата, но човешкият фактор също е много важен. И отново бих желал да кажа, че трябва да се направи един анализ и на тези незаконни строителства, и за тази безконтролна сеч на горите, и за това, че никой не наблюдава тези водоеми. България я превърнахме в сметище, хвърляйки си боклуци по дерета и по реки. Това са въпроси, на които трябва да си отговорим, и колкото по-бързо си отговорим, толкова по-бързо ние ще направим всичко възможно едни бъдещи катаклизми, едни бъдещи бедствия да бъдат минимизирани. Но вие попитахте от какво имат нужда хората. Това, от което имат нужда, особено в тези последните бедстващи региони, е вода, медикаменти и храна. Впоследствие ще имат нужда и от финансов ресурс. Ние отново отворихме нашите бедствени складове, даваме одеяла, даваме всичко, което е необходимо, но сами разбирате, че ние сами не бихме могли да помогнем и да решим всички проблеми на хората. Затова моят апел е: нека отново да бъдем съпричастни, нека отново да бъдем всички партньори и нека отново държавата да е тази, която да води, а ние всички да помагаме.
Водещ: Смятате ли, че твърде много при тези бедствия се разчита на помощта на БЧК и се измества отговорността към вас, вместо към държавата?
Христо Григоров: Разбирам ви въпроса, но имайки предвид, че сега сме в един период на предизборна кампания, аз няма да навлизам в тази тема, тя е много болна. Но това, че БЧК е търсен навсякъде, показва до голяма степен невъзможността на държавата, на държавните институции да си влязат в ролята на ръководител на този процес. Но аз вярвам, дай Боже сега, на 5 октомври, да бъде избрано едно нормално правителство, едни нормални хора, едни хора, които мислят за България, а не мислят за PR акции и някакви други интереси, за да можем всички заедно тази държава да я извадим от това състояние, в което е, и, ако в бъдеще има някакво бедствие, държавата да е тази, която да води тази хуманитарна колона, защото в крайна сметка държавата е тази, която ще има отговорността. Сега се говори за откриването на бедствения склад на държавата. Този държавен резерв държавата можеше да го открие много отдавна, ако действително нещо е останало от него, защото в крайна сметка това е резерв, който трябва да се използва в такива състояния. До настоящия момент от бедствения резерв нищо не сме получили. Не само ние, аз говоря по принцип. Така че много, много са нещата, на които трябва да отговорим.
Водещ: А каква е сега обстановката в Мизия? Особено под въпрос, заради липса на средства, беше топлата кухня, която се осигурява,
Христо Григоров: В Мизия ние ще продължаваме да помагаме активно. В Мизия ние ще продължаваме да имаме нашите доброволци. В Мизия ние ще продължаваме да купуваме храна за тази полева кухня и аз вярвам, че хората от Генералния щаб ще решат заедно с местната власт тази кухня да продължи. Хората в Мизия имат специална нужда от по-дългосрочна подкрепа. Временният склад, който ние имаме там, ще продължава да функционира. За съжаление сухите храни свършиха, той ще бъде временно затворен, но ще бъде отворен веднага, когато получим отново храни. Така ч,е хората в Мизия могат да продължат да разчитат на нашата помощ. Ето, сега получихме към 450 000 лева и от нашата Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Ние ги помолихме за това, хората веднага откликнаха. Ето това е институция – когато поискаш помощ, тя да дойде своевременно. Тези пари ще бъдат разпределени за целия регион. Те ще се използват за строителни материали, покъщнина. Така че работим и ще продължаваме да работим.
Андреа ПУНЧЕВA
понеделник, 8 септември 2014 11:38:38
Христо Григоров: БЧК ще остане в Мизия, докато хората имат нужда, но държавата трябва да застане на мястото си
Информационна агенция “Фокус” - Общество
София. Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”
Водещ: Господин Григоров, хората от Мизия се надяват на БЧК, защото по всички личи, че жителите на Мизия буквално се чувстват изоставени от държавата. С какво можете да помогнете, така че поне да не се стига до там – хората да страдат от липса на храна и вода?
Христо Григоров: Това, което трябваше да направим и го правим е да помогнем да бедстващите хора, но този момент, за голямо съжаление, става доста дълъг. Помощта, която ние оказваме е над 1 месец и това не е помощ само на БЧК, това е помощ на целия български народ, това е помощ от всичките вериги. Вие знаете, че ние направихме един апел. Благодарение на този апел българският народ отново показа своята съпричастност, изключително голяма активност на корпоративния сектор, на бизнеса, но която даде възможност в рамките на този месец ние да осигурим поне един минимален битов комфорт на хората, по отношение подсигуряването на храната. Хубаво е да се спомене, че тук Българската армия, специално Генералният щаб, откликнаха незабавно, разкрихме тази сериозна, модерна, полева кухня. Ние я захранваме с храна, но в крайна сметка всички тези неща рано или късно трябва да се прекъснат и държавата трябва да влезе в своята роля, в своята функция, да протегне своята мощна ръка и да продължи нататък. Целта на БЧК и на неправителственият сектор е именно в първите моменти на едно такова голямо бедствие да подпомогне държавната институция, да подпомогне хората, но това подпомагане не може да е вечно и дълготрайно.
Водещ: Докога ще стигнат продуктите за полевата кухня на военните, вчера се чу, че само до 15 септември?
Христо Григоров: Ние успяхме да съберем един значително добър финансов ресурс и днес ще има заседание на нашия Национален обществен съвет, който ще започне разпределянето на средствата. А разпределянето на средствата ще стане на база на искания на тези 7 засегнати общини, защото не само Мизия е засегната и може би първите 500-600 хиляди лева ще потеглят към този регион. Финансов ресурс ние имаме да подсигуряваме храна за тази трапезария, но БЧК не отговаря, ние не отговаряме за тази трапезария. Това е една съгласуваност, това е едно решение между кметството и между ръководството на Българската армия. Доколкото разбирам решението е тази полева кухня да бъде до 15 септември, така че, ако тя остане до по-нататък, ние сме в състояние да продължим да подаваме продукти, за да може тези хора да се хранят, а те не са малко. Те са някъде между 700-800 души всеки Божи ден и това е една съществена помощ за тези хора. Може би ще трябва да положим и ние усилия заедно да може да се продължи този период, докато нещата вървят към едно добро стабилизиране и уреждане, за голямо съжаление, нещо, което във времето се увеличава.
Водещ: Напоследък всички разчитат предимно на БЧК. Много се изговори за реакцията на институциите при бедствия, особено пък при ликвидирането на последиците. Какво може да се подобри в тази посока, така че да заработи ефективно държавната машина?
Христо Григоров: Ще си позволя да се върна малко по-назад, за да допълня отговора си по вашия въпрос. Ние разкрихме и временен пункт, който временен пункт през цялото това време до настоящия момент раздаваше тези дълготрайни храни на хората, които ние получавахме от цялата страна. В момента тези храни са на изчерпване. Пунктът не се затваря и БЧК не изтегля своите доброволци. Ние ще бъдем там дотогава, докогато хората имат нужда. Но при условие, че храните приключват, пунктът съответно няма да работи временно, докато дойдат нови продукти. Така че това, което мина през медиите, че БЧК се изтегля, че пунктът се затваря, че доброволците вече няма да са там, някак си, може би не е било добре разбрано от интервюто на нашата колежка. Ние ще продължим да бъдем там, доброволците ще бъдат там и ще бъдем в помощ на хората, въпросът е да се получават и да има какво да раздаваме. Сега на вашия конкретен въпрос за институциите: Всички видяхме какво е състоянието на институциите, специално БЧК. Ние работим изключително добре с институциите. Ние видяхме, че някои от тях работят изключително професионално. Да вземем пожарната - това са хората, които заедно с нас, нагазиха в калта, отидоха и подадоха ръка на хората, които и продължават да работят там. Но дали с всички институции е така, мисля, че вие, журналистите, и обществото можете да направите един такъв анализ. Не може един важен ръководител да казва, че наводнението в Мизия се дължи на дъжда, което е нелогично, друг ръководител да каже „ Абе, рибите ни паднаха от небето“. Така че между институциите трябва да се засили координацията, за да може те да имат еднопосочно послание към хората, защото разминаването между посланията създава едно допълнително социално напрежение. Това се видя и в „Аспарухово“. Така че работата на институциите до голяма степен зависи от политиците. И тук заключението, лично аз мен като ръководител на БЧК бих могъл да кажа, че хубаво е тези институции да се ръководят от експерти, да не се ръководят от политически лица, защото политическото противодействие преминава в институционално противодействие. А това не е добро нито за институциите, нито за хората, нито за решаването на техните проблеми. Институциите трябва да се ръководят от професионалисти, трябва да се ръководят от експерти и да не зависят от политическата воля на „този“ или „онзи“. И тогава вече няма да се казва, че в Мизия наводнението е от дъждовете или от язовирите, а ще се направи една експертна оценка и пред хората ще се излезе да се каже „Да, има такава или такава грешка, ето от това е наводнението“. Сега всички ние говорим за следствията, но защо не се потърсят причините? Причините, защото в крайна сметка, докато ние не тръгнем да търсим причината, за да се получи едно такова голямо бедствие, ние няма да можем действително за в бъдеще да реагираме правилно. Разбира се, че природата е основния фактор, но човешкия фактор също не трябва да бъде подценяван. Ние до сега не получихме отговор кой изряза горите? Кой контролира рязането на горите? Аз многократно го повтарям – ние до сега не сме получили отговор. Една голяма част от тези къщи са строени с разрешително, кой даде разрешителното? Ами кой превърна тези дерета в сметище, знаете ли? Много са въпросите. Кой отговаря за тези водоеми? Това е безхаберие, нехайство, но в крайна сметка това са фактори, които ние трябва сега много сериозно да анализираме всички заедно и оттук нататък да търсим повода да отстраняваме причините, защото за мен лично голяма част от трагедията на тези хора и в „Аспарухово“ и в Мизия и там в региона, до голяма степен е едно нехайство не на институциите, а на системата като цяло.
Водещ: Поредица от случки, които в крайна сметка водят до фатални последици. Отново ще ви върна на Мизия, тъй като ситуацията там е най-зле. Идва зима. Вие вече направихме една кампания за събиране на средства, обмисляте ли друга такава кампания? И бих ви помолила да отправите своя призив към всички българи, които, сигурна съм, ще помогнат с каквото могат.
Христо Григоров: Знаете ли, това бихме могли да го направим, но ние не трябва да злоупотребяваме с доверието, с желанието, с добротата на българина с тази кампания. Национална кампания трябва има действително тогава, когато има една изключителна необходимост. Ние направихме кампанията, защото необходимостта беше изключително голяма да се помогне на хората в Мизия и в целия регион самото начало. Това го направихме. Даже ние помолихме нашата федерация Международния червен кръст и Червения полумесец да помогне. Ето, онзи ден пристигнаха 500 хиляди лева оттам, така че ние имаме вече един ресурс около милион-милион и половина, които започваме да насочваме към този регион. Но тук въпросът не може да бъде решен само от неправителствения сектор. Въпросът не може да бъде решен от хората. Тук вече е въпросът за мястото на институциите, тук е вече мястото на държавата. Какво трябва да се направи – там щетите са за десетки милиони. И там трябва да се вземе едно кардинално решение. Нали разбирате, че това са много сериозни неща, и ако държавата тръгне в тази посока, и ако държавата се обърне към БЧК, към неправителствения сектор и каже „бихте ли ни помогнали“, или „дайте заедно да направим нещо“, да, ние щяхме да го направим. Но ние сега да тръгваме с един апел и да казваме на българския народ „Дайте отново да помогнем, да им построим къщите“, мисля, че това не е най-правилния път, защото ресурсът, който имаме ние, ресурсът, който ще съберем, няма да е достатъчен и много хорица ще останат пак без къщи и ще мръзнат зимата – нещо, което е недопустимо. И затова аз дълбоко вярвам, че сега на 5 октомври българския народ ще излезе да гласува най-после и ще изберем едни хора, които хора ще мислят повече за държавата , ще мислят за институциите, ще мислят за бъдещето на нас, на нашите деца, а не за себе си. И това е един фактор много важен, и чак тогава ние бихме могли да кажем „Ето, България тръгва в една правилна посока. Дайте да си оправим Мизия, дайте да довършим „Аспарухово“. Ние говорим за Мизия, ами нещата в „Аспарухово“ - там също седят отворени. Разбира се, че има фургони, държавата също направи всичко, което е възможно за момента, но това не е достатъчно. Тук трябва един много мощен ресурс и този ресурс трябва да бъде даден от държавата.Искам да потвърдя, че всичко, което трябва да бъде направено от нас като национална организация, и то национално отговорна организация, ще бъде направено. Ще продължаваме да бъдем там, ще продължаваме да помагаме, дано кметството заедно с армията се разберат, за да остане тази полева кухня още малко време. А времето не е лошо, аз не виждам каква е причината да се бърза толкова много с нейното изтегляне. Ние ще я поддържаме с хранителни продукти. Започваме да даваме финансов ресурс в рамките на нашите възможности. Така че хората могат да разчитат на нас, но могат да разчитат на нас в рамките на нашите възможности, но те не са безгранични. Задачата на Червения кръст е да подпомага държавата, държавната институция, да подпомага хората. Така че тук вие трябва действително да се обърнете към държавата и към държавната институция и да ги попитате конкретно – какво вие ще направите, дайте график, как ще се решат проблемите на тези хора. И тогава тези хора ще бъдат много по-спокойни, когато някой застане отговорно пред тях и ясно им каже „това са възможностите, това ще направим, това са сроковете“. И тогава всички ще се обединим около тази визия и ще работим в тази посока. До момента това не е направено.
Ева БРАНИМИРОВА
сряда, 3 септември 2014 00:01:00
Активните хора в България засрамиха политиците - News7 29.06.2014 г.
За пострадалите в Мизия от БЧК очакват дарения за топла храна - БНР 05.08.2014
Народът събра 900 хил. лв. за Варна и Добрич - News7 03.07.2014 г.
Психолозите в помощ на пострадалите в Мизия
Камен Кръстанов (БЧК): Ако имаш желание, нищо не може да те спре да помагаш
От БЧК: Дарения постъпват, но много е важно и отношението на съпричастност
News7 20 юни 2014 г. - БЧК: Трябва ни питейна вода
Над 85 хил. лв. в сметката на БЧК за 6 часа - News7 20.06.2014 г.
БНT 20 юни 2014 г.- БЧК сметка за помощи на кратък номер 1466
НАВОДНЕНИЯ В СЪРБИЯ
От какво имат нужда бедстващите в Сърбия - News 7
 |
БЧК оказа спешна психологическа помощ на пострадали при пожара в Старосел. Интервю с г-жа Таня Георгиева, директор на областната организация на БЧК-Пловдив, новините на БНТ (около 2.40 мин.), 5.8.2021
|
"Действията срещу климатичните промени не търпят отлагане" - интервю на д-р София Стоименова - главен секретар на БЧК за Световния доклад за бедствията - 2020 г., публикуван от МФЧК/ЧП и акцентите в него - Радио София, 19.11.20
|
Р. Каминскас, специалист "Мениджмънт на бедствията" в НС на БЧК - Какво да правим при летни бури, ако сме в колата или в планината?, Nova, 1.8.2020
|
Глобалните промени в климата карат да се замислим - BG On Air, 16 фев 2018
|
Хитрино - година след взрива - "В кадър" - 06.12.2017
|
Защо се бави възстановяването на къщите и инфраструктурата в Хитрино? - BiT, 22/08/2017
|
„Как да се предпазим от мълниите“ - ТВ Европа, 09-08-2017
|
Пожарите зачестиха... Ситуацията остава екстремна! - BG On Air, 7 авг 2017
|
Христо Григоров, председател на БЧК, в предаването „Бизнес старт“ по Bloomberg TV Bulgaria - 08.02.2016
|
НАВОДНЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ
БТВ-Репортерите - Два месеца след наводнението в старозагорското село Нова махала, 15.02.2015
|
Делници - Телевизия Евроком - 12 февруали 2015
|
Трябва ли държавата да плаща за щетите на незастраховани имоти след бедствие - 11 февруари 2015
|
Христо Григоров: Ако сегашното бедствие няма измеренията на миналогодишното, това е защото държавата и институциите заработиха
Христо Григоров, председател на Български червен кръст в интервю за Агенция „Фокус”.
Фокус: Г-н Григоров бяхте на обиколка из засегнатите региони в страната, вследствие на обилните валежи. Какво видяхте?
Христо Григоров:За голямо съжаление и тази година започнахме с бедствия земетресения. Дано Господ погледне с друго око на страната ни и тази година да не бъде толкова тежка, колкото миналата. С генералния директор на Българския червен кръст Красимир Гигов решихме да направим обиколка и да се запознаем на място с обстановката, да направим един анализ за това от какво имат нужда хората. Посетихме Добричкия регион, Варна и др. Обстановката се нормализира, нещата са чувствително по-добре, реките се прибират по коритата си. Все още има критични места, но в никакъв случай не може да се сравнява това, което се случи тази година с миналата. Всички помним какво стана в във варненския квартал „Аспарухово”, град Мизия. Тук също има нещо много интересно, защото количествата дъжд тази година не бяха по-малко в сравнение с миналата. Но през изминалата година неразбориите в работата между институциите, липсата на разписани и разпределени отговорности доведоха до тези действително сериозни бедствия. Не можем да се преборим с природата, но човешкият фактор е изключително важен. През изминалата година поставихме много сериозно няколко въпроса. Не е важно да правим анализите след като стене бедствие и тогава да водим статистика. Много по-важно и ценно е да зададем въпросите и да потърсим отговор за причините на бедствията. Тогава извадихме едни от основните причини за нас – да оставим природата, тя е основната причина, но да видим човешкия фактор. Тогава ние поставяхме въпросите кой изряза горите и продължава да го прави незаконно, кой превърна България в сметище, кой дава разрешително да се строи в тези зони, където водата трябва да се движи свободно? Най-важното е кой в крайна в сметка контролира техническото ниво на водоемите в България? Те са хиляди и не можем да се сърдим на концесионерите, защото те си гледат бизнеса. Техническото ниво на съоръженията са работа на държавата. Хубавото е, че този проблем се обсъжда от българските политици и се работи по този въпрос. Ако сегашното бедствие няма измеренията на миналогодишното, това е защото държавата и институциите заработих. В момента водоемите, които бяха опасни се контролират. Факторът човек, както и институции е много важен. Когато този фактор работи в синхрон, както е в момента, вярвам че за в бъдеще дори и отново да има такива бедствия, ще имаме възможността да спасяваме много повече човешки животи и да реагираме по-адекватно.
Фокус: Българският червен кръст ще започне ли отново кампания за събиране на средства за подпомагане на хората в засегнатите региони в страната?
Христо Григоров: Обикновено отправяме апел към българския народ да помогне, когато се случи нещо много голямо и сериозно. Смятам, че в момента не е необходимо да отправим такъв апел, защото нещата са под контрол. Институциите работят, най-голямата обществена организация – БЧК, със своите възможности, е на първа линия заедно с пожарната и хората на генерал Николай Николов, работим в синхрон, като един отбор и резултатите са ясни. Помагаме на хората и не е необходима национална кампания. Миналогодишната национална кампания не е приключила. Банковата сметка не е затворена и SMS с номер 14 66 е отворен. Който желае и би могъл може да изпрати SMS, като парите ще отидат за пострадалите региони. Многократно сме говорили за начина на разход на парите – имаме обществен съвет, в него са включени общественици, журналисти, представители на данъчните институции и православната църква. Гарантирам, че всяка една стотинка отива за пострадалите, Българският червен кръст не удържа никакви средства за собствената си издръжка. Национална кампания няма, не трябва да злоупотребяваме с добротата на българина и с желанието му да помага. Ние ще правим апели само тогава, когато преценим, че действително нещата са много сериозни, а в момента не са такива.
Фокус: Как помага Българският червен кръст на хората в бедстващите региони?
Христо Григоров: Веднага отворихме бедствените си складове. Разполагаме 5 национални склада, в които има всичко възможно за подпомагане на 12 000 човека. Отворихме ги, помогнахме в област Добрич на 150 души с легла, одеяла и всичко необходимо. Помогнахме на хората и във варненския регион с одеяла, легла, вода, храна. БЧК помага на хората в цялата страна, разполагаме с доста сериозно подготвени доброволци в аварийните екипи, но този път не се наложи да ги включваме. Този път природата беше по-милостива. Ще продължаваме да помагаме, не трябва да се забравя, че БЧК, като най-голямата обществена организация, има собствен закон, в него държавата поема своите ангажименти да помага на червения кръст, но е оторизирала БЧК и му е възложила изключително важни функции. Това са Планинската спасителна служба, Водно спасителната служба, безвъзмездното кръводаряване, бедствената готовност, така че като партньор на държавните институции ще продължаваме да изпълняваме нашата мисия. Помагайки на държавните институции, ние респективно помагаме и на българския живот.
Фокус: Споменахте човешкия и държавните институции. Как оценявате работата им в момента?
Христо Григоров: За разлика от миналата година, когато между институциите има неразбория – не бих желал да влизам в политически дискусии, защото това не е моя работа, но в Мизия един от представителите на държавните институции казваше, че водното бедствие е вследствие на дъжда, а друг представител на тези институции попита защо се казва това, при положение, че по улиците се виждат шарани и други видове риби, от което се разбира, че дигите са скъсани. Това говореше за една неразбория, но сега институциите работят в един много добър синхрон. Отново един от основните ни партньори е структурата на Министерството на вътрешните работи, но преди всичко с нас са ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” – хората на Николай Николов, те винаги са били с нас на първа линия, мисля че ще продължим да работим в такъв синхрон. Доказахме, че с нашите бързи действия сме там, където хората имат нужда от помощ в момента.
Мариела РУСЕВА
петък, 6 февруари 2015 15:35:00
|
Христо Григоров, БЧК: Разрушенията от наводненията са толкова сериозни, че държавата до момента не би могла да откликне напълно
Информационна агенция “Фокус” - Общество
Христо Григоров, председател на БЧК, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България“ на Радио „Фокус“
Водещ: Каква е обстановката, кои са най-засегнатите региони в последните наводнения според наблюденията на БЧК?
Христо Григоров: Най-засегнатите региони в последно време са Монтана: селата Говежда, Дълги дел, Лопушна, тези села в поречието на Огоста. След това Бургаско – изключително тежко е в Бургас. Съболезнования към роднините на загиналите. След това село Гълъбово, Хасково… Изобщо картината не е добра – отново има пострадали хора, отново разбити човешки съдби, защото всяко едно бедствие след себе си оставя много сериозни последствия не само в материалната част, но и в душите на хората. Вие попитахте от какво имат нужда хората. Това, от което имат най-много нужда, е една съпричастност, едно чувство, че не са сами. А това нещо го имат. Това го получават не само от БЧК, не само от българския народ и веригите, но в последно време и държавата се мъчи действително да бъде партньор на тези хора. Но общо взето ситуацията не е добра. Независимо, че положението се оправя, нещата не са в състояние на една апокалиптична картина, каквато беше в „Аспарухово“, но общо взето ще трябва доста време, за да може да се възстанови и инфраструктура, да се възстановят и къщите на хората. Особено в Бургаския регион, особено в региона на Монтана, по поречието на Огоста.
Водещ: Припомнихме още в началото на разговора ни, че БЧК активизира своя номер за дарения 1466, който беше активен както и при наводненията във Варна и Добрич, така и след това, при тези в Мизия. За какво отиват събраните пари?
Христо Григоров: Разрушенията са толкова сериозни, че държавата до момента сама по себе си не би могла да откликне на 100%. Това, което прави БЧК, е да допълни тези усилия, за да можем всички заедно да бъдем много по-близо до хората и да бъдем много по-ефективни. Вече не е тайна, ние имаме един Обществен съвет, който разпределя средствата. Към 900 000 заминаха за „Аспарухово“, за Добрич, за Търново. 500 000 заминаха за Мизия. В момента сме събрали към 2,2 милиона лева, но тези пари бавно заминават да помагат. Имайки предвид последните големи наводнения, ние решихме да продължим нашата кампания за набиране на финансов ресурс. Вие казахте SMS номер 1466, за всички мобилни оператори. Отделно е открита банковата ни сметка, продължават да бъдат открити онлайн даренията. Действително, когато се отиде в един такъв пострадал регион и се видят очите на хората - с мъка, със сълзи и с една несигурност, човек разбира, че тези хора имат нужда от протегната ръка. Българският народ, винаги, когато е имало такива бедствия, той си е отварял сърцето и е помагал. За съжаление, тази година много често започнаха да стават тези бедствия, но аз мисля, че и този път ние ще покажем, че сме един ценностен народ и отново ще направим всичко възможно поне да намалим страданието на хората. Бих желал само да кажа, че ние допълваме усилията на държавата. Ние просто не сме държавата, но нашето желание е заедно да вървим и заедно да помагаме. И много хубаво – тук е мястото на медиите, защото вие винаги сте били наши партньори, вие винаги сте били мостовете между нас и хората. Аз искам да благодаря на вашето ръководство, да благодаря на медиите за това, че винаги сте се отзовавали навреме, защото без вас това, което БЧК направи, тази сериозна кампания, не би била така успешна.
Водещ: А как оценявате координацията между държавата и БЧК при последните наводнения?
Христо Григоров: Мога да кажа, че в последно време координацията рязко се подобри. Както винаги, ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“, хората на ген. Николов – те са винаги на първа линия заедно с нас. Има вече чувство за съвсем друг поглед и от страна на държавните институции. Работим чувствително по-координирано. Щабовете се събират много по-често, взимат се разумни решения. Но тук ние говорим, че тези решения са само анализ на следствието от тези бедствия. Аз мисля, че е време всички заедно много сериозно да помислим за причините. Многократно съм казвал, че причината разбира се е в природата, но човешкият фактор също е много важен. И отново бих желал да кажа, че трябва да се направи един анализ и на тези незаконни строителства, и за тази безконтролна сеч на горите, и за това, че никой не наблюдава тези водоеми. България я превърнахме в сметище, хвърляйки си боклуци по дерета и по реки. Това са въпроси, на които трябва да си отговорим, и колкото по-бързо си отговорим, толкова по-бързо ние ще направим всичко възможно едни бъдещи катаклизми, едни бъдещи бедствия да бъдат минимизирани. Но вие попитахте от какво имат нужда хората. Това, от което имат нужда, особено в тези последните бедстващи региони, е вода, медикаменти и храна. Впоследствие ще имат нужда и от финансов ресурс. Ние отново отворихме нашите бедствени складове, даваме одеяла, даваме всичко, което е необходимо, но сами разбирате, че ние сами не бихме могли да помогнем и да решим всички проблеми на хората. Затова моят апел е: нека отново да бъдем съпричастни, нека отново да бъдем всички партньори и нека отново държавата да е тази, която да води, а ние всички да помагаме.
Водещ: Смятате ли, че твърде много при тези бедствия се разчита на помощта на БЧК и се измества отговорността към вас, вместо към държавата?
Христо Григоров: Разбирам ви въпроса, но имайки предвид, че сега сме в един период на предизборна кампания, аз няма да навлизам в тази тема, тя е много болна. Но това, че БЧК е търсен навсякъде, показва до голяма степен невъзможността на държавата, на държавните институции да си влязат в ролята на ръководител на този процес. Но аз вярвам, дай Боже сега, на 5 октомври, да бъде избрано едно нормално правителство, едни нормални хора, едни хора, които мислят за България, а не мислят за PR акции и някакви други интереси, за да можем всички заедно тази държава да я извадим от това състояние, в което е, и, ако в бъдеще има някакво бедствие, държавата да е тази, която да води тази хуманитарна колона, защото в крайна сметка държавата е тази, която ще има отговорността. Сега се говори за откриването на бедствения склад на държавата. Този държавен резерв държавата можеше да го открие много отдавна, ако действително нещо е останало от него, защото в крайна сметка това е резерв, който трябва да се използва в такива състояния. До настоящия момент от бедствения резерв нищо не сме получили. Не само ние, аз говоря по принцип. Така че много, много са нещата, на които трябва да отговорим.
Водещ: А каква е сега обстановката в Мизия? Особено под въпрос, заради липса на средства, беше топлата кухня, която се осигурява,
Христо Григоров: В Мизия ние ще продължаваме да помагаме активно. В Мизия ние ще продължаваме да имаме нашите доброволци. В Мизия ние ще продължаваме да купуваме храна за тази полева кухня и аз вярвам, че хората от Генералния щаб ще решат заедно с местната власт тази кухня да продължи. Хората в Мизия имат специална нужда от по-дългосрочна подкрепа. Временният склад, който ние имаме там, ще продължава да функционира. За съжаление сухите храни свършиха, той ще бъде временно затворен, но ще бъде отворен веднага, когато получим отново храни. Така ч,е хората в Мизия могат да продължат да разчитат на нашата помощ. Ето, сега получихме към 450 000 лева и от нашата Международна федерация на Червения кръст и Червения полумесец. Ние ги помолихме за това, хората веднага откликнаха. Ето това е институция – когато поискаш помощ, тя да дойде своевременно. Тези пари ще бъдат разпределени за целия регион. Те ще се използват за строителни материали, покъщнина. Така че работим и ще продължаваме да работим.
Андреа ПУНЧЕВA
понеделник, 8 септември 2014 11:38:38
|
Христо Григоров: БЧК ще остане в Мизия, докато хората имат нужда, но държавата трябва да застане на мястото си
Информационна агенция “Фокус” - Общество
София. Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров, в интервю за сутрешния блок „Добро утро, България” на Радио „Фокус”
Водещ: Господин Григоров, хората от Мизия се надяват на БЧК, защото по всички личи, че жителите на Мизия буквално се чувстват изоставени от държавата. С какво можете да помогнете, така че поне да не се стига до там – хората да страдат от липса на храна и вода?
Христо Григоров: Това, което трябваше да направим и го правим е да помогнем да бедстващите хора, но този момент, за голямо съжаление, става доста дълъг. Помощта, която ние оказваме е над 1 месец и това не е помощ само на БЧК, това е помощ на целия български народ, това е помощ от всичките вериги. Вие знаете, че ние направихме един апел. Благодарение на този апел българският народ отново показа своята съпричастност, изключително голяма активност на корпоративния сектор, на бизнеса, но която даде възможност в рамките на този месец ние да осигурим поне един минимален битов комфорт на хората, по отношение подсигуряването на храната. Хубаво е да се спомене, че тук Българската армия, специално Генералният щаб, откликнаха незабавно, разкрихме тази сериозна, модерна, полева кухня. Ние я захранваме с храна, но в крайна сметка всички тези неща рано или късно трябва да се прекъснат и държавата трябва да влезе в своята роля, в своята функция, да протегне своята мощна ръка и да продължи нататък. Целта на БЧК и на неправителственият сектор е именно в първите моменти на едно такова голямо бедствие да подпомогне държавната институция, да подпомогне хората, но това подпомагане не може да е вечно и дълготрайно.
Водещ: Докога ще стигнат продуктите за полевата кухня на военните, вчера се чу, че само до 15 септември?
Христо Григоров: Ние успяхме да съберем един значително добър финансов ресурс и днес ще има заседание на нашия Национален обществен съвет, който ще започне разпределянето на средствата. А разпределянето на средствата ще стане на база на искания на тези 7 засегнати общини, защото не само Мизия е засегната и може би първите 500-600 хиляди лева ще потеглят към този регион. Финансов ресурс ние имаме да подсигуряваме храна за тази трапезария, но БЧК не отговаря, ние не отговаряме за тази трапезария. Това е една съгласуваност, това е едно решение между кметството и между ръководството на Българската армия. Доколкото разбирам решението е тази полева кухня да бъде до 15 септември, така че, ако тя остане до по-нататък, ние сме в състояние да продължим да подаваме продукти, за да може тези хора да се хранят, а те не са малко. Те са някъде между 700-800 души всеки Божи ден и това е една съществена помощ за тези хора. Може би ще трябва да положим и ние усилия заедно да може да се продължи този период, докато нещата вървят към едно добро стабилизиране и уреждане, за голямо съжаление, нещо, което във времето се увеличава.
Водещ: Напоследък всички разчитат предимно на БЧК. Много се изговори за реакцията на институциите при бедствия, особено пък при ликвидирането на последиците. Какво може да се подобри в тази посока, така че да заработи ефективно държавната машина?
Христо Григоров: Ще си позволя да се върна малко по-назад, за да допълня отговора си по вашия въпрос. Ние разкрихме и временен пункт, който временен пункт през цялото това време до настоящия момент раздаваше тези дълготрайни храни на хората, които ние получавахме от цялата страна. В момента тези храни са на изчерпване. Пунктът не се затваря и БЧК не изтегля своите доброволци. Ние ще бъдем там дотогава, докогато хората имат нужда. Но при условие, че храните приключват, пунктът съответно няма да работи временно, докато дойдат нови продукти. Така че това, което мина през медиите, че БЧК се изтегля, че пунктът се затваря, че доброволците вече няма да са там, някак си, може би не е било добре разбрано от интервюто на нашата колежка. Ние ще продължим да бъдем там, доброволците ще бъдат там и ще бъдем в помощ на хората, въпросът е да се получават и да има какво да раздаваме. Сега на вашия конкретен въпрос за институциите: Всички видяхме какво е състоянието на институциите, специално БЧК. Ние работим изключително добре с институциите. Ние видяхме, че някои от тях работят изключително професионално. Да вземем пожарната - това са хората, които заедно с нас, нагазиха в калта, отидоха и подадоха ръка на хората, които и продължават да работят там. Но дали с всички институции е така, мисля, че вие, журналистите, и обществото можете да направите един такъв анализ. Не може един важен ръководител да казва, че наводнението в Мизия се дължи на дъжда, което е нелогично, друг ръководител да каже „ Абе, рибите ни паднаха от небето“. Така че между институциите трябва да се засили координацията, за да може те да имат еднопосочно послание към хората, защото разминаването между посланията създава едно допълнително социално напрежение. Това се видя и в „Аспарухово“. Така че работата на институциите до голяма степен зависи от политиците. И тук заключението, лично аз мен като ръководител на БЧК бих могъл да кажа, че хубаво е тези институции да се ръководят от експерти, да не се ръководят от политически лица, защото политическото противодействие преминава в институционално противодействие. А това не е добро нито за институциите, нито за хората, нито за решаването на техните проблеми. Институциите трябва да се ръководят от професионалисти, трябва да се ръководят от експерти и да не зависят от политическата воля на „този“ или „онзи“. И тогава вече няма да се казва, че в Мизия наводнението е от дъждовете или от язовирите, а ще се направи една експертна оценка и пред хората ще се излезе да се каже „Да, има такава или такава грешка, ето от това е наводнението“. Сега всички ние говорим за следствията, но защо не се потърсят причините? Причините, защото в крайна сметка, докато ние не тръгнем да търсим причината, за да се получи едно такова голямо бедствие, ние няма да можем действително за в бъдеще да реагираме правилно. Разбира се, че природата е основния фактор, но човешкия фактор също не трябва да бъде подценяван. Ние до сега не получихме отговор кой изряза горите? Кой контролира рязането на горите? Аз многократно го повтарям – ние до сега не сме получили отговор. Една голяма част от тези къщи са строени с разрешително, кой даде разрешителното? Ами кой превърна тези дерета в сметище, знаете ли? Много са въпросите. Кой отговаря за тези водоеми? Това е безхаберие, нехайство, но в крайна сметка това са фактори, които ние трябва сега много сериозно да анализираме всички заедно и оттук нататък да търсим повода да отстраняваме причините, защото за мен лично голяма част от трагедията на тези хора и в „Аспарухово“ и в Мизия и там в региона, до голяма степен е едно нехайство не на институциите, а на системата като цяло.
Водещ: Поредица от случки, които в крайна сметка водят до фатални последици. Отново ще ви върна на Мизия, тъй като ситуацията там е най-зле. Идва зима. Вие вече направихме една кампания за събиране на средства, обмисляте ли друга такава кампания? И бих ви помолила да отправите своя призив към всички българи, които, сигурна съм, ще помогнат с каквото могат.
Христо Григоров: Знаете ли, това бихме могли да го направим, но ние не трябва да злоупотребяваме с доверието, с желанието, с добротата на българина с тази кампания. Национална кампания трябва има действително тогава, когато има една изключителна необходимост. Ние направихме кампанията, защото необходимостта беше изключително голяма да се помогне на хората в Мизия и в целия регион самото начало. Това го направихме. Даже ние помолихме нашата федерация Международния червен кръст и Червения полумесец да помогне. Ето, онзи ден пристигнаха 500 хиляди лева оттам, така че ние имаме вече един ресурс около милион-милион и половина, които започваме да насочваме към този регион. Но тук въпросът не може да бъде решен само от неправителствения сектор. Въпросът не може да бъде решен от хората. Тук вече е въпросът за мястото на институциите, тук е вече мястото на държавата. Какво трябва да се направи – там щетите са за десетки милиони. И там трябва да се вземе едно кардинално решение. Нали разбирате, че това са много сериозни неща, и ако държавата тръгне в тази посока, и ако държавата се обърне към БЧК, към неправителствения сектор и каже „бихте ли ни помогнали“, или „дайте заедно да направим нещо“, да, ние щяхме да го направим. Но ние сега да тръгваме с един апел и да казваме на българския народ „Дайте отново да помогнем, да им построим къщите“, мисля, че това не е най-правилния път, защото ресурсът, който имаме ние, ресурсът, който ще съберем, няма да е достатъчен и много хорица ще останат пак без къщи и ще мръзнат зимата – нещо, което е недопустимо. И затова аз дълбоко вярвам, че сега на 5 октомври българския народ ще излезе да гласува най-после и ще изберем едни хора, които хора ще мислят повече за държавата , ще мислят за институциите, ще мислят за бъдещето на нас, на нашите деца, а не за себе си. И това е един фактор много важен, и чак тогава ние бихме могли да кажем „Ето, България тръгва в една правилна посока. Дайте да си оправим Мизия, дайте да довършим „Аспарухово“. Ние говорим за Мизия, ами нещата в „Аспарухово“ - там също седят отворени. Разбира се, че има фургони, държавата също направи всичко, което е възможно за момента, но това не е достатъчно. Тук трябва един много мощен ресурс и този ресурс трябва да бъде даден от държавата.Искам да потвърдя, че всичко, което трябва да бъде направено от нас като национална организация, и то национално отговорна организация, ще бъде направено. Ще продължаваме да бъдем там, ще продължаваме да помагаме, дано кметството заедно с армията се разберат, за да остане тази полева кухня още малко време. А времето не е лошо, аз не виждам каква е причината да се бърза толкова много с нейното изтегляне. Ние ще я поддържаме с хранителни продукти. Започваме да даваме финансов ресурс в рамките на нашите възможности. Така че хората могат да разчитат на нас, но могат да разчитат на нас в рамките на нашите възможности, но те не са безгранични. Задачата на Червения кръст е да подпомага държавата, държавната институция, да подпомага хората. Така че тук вие трябва действително да се обърнете към държавата и към държавната институция и да ги попитате конкретно – какво вие ще направите, дайте график, как ще се решат проблемите на тези хора. И тогава тези хора ще бъдат много по-спокойни, когато някой застане отговорно пред тях и ясно им каже „това са възможностите, това ще направим, това са сроковете“. И тогава всички ще се обединим около тази визия и ще работим в тази посока. До момента това не е направено.
Ева БРАНИМИРОВА
сряда, 3 септември 2014 00:01:00
|
Активните хора в България засрамиха политиците - News7 29.06.2014 г.
|
За пострадалите в Мизия от БЧК очакват дарения за топла храна - БНР 05.08.2014
|
Народът събра 900 хил. лв. за Варна и Добрич - News7 03.07.2014 г.
|
Психолозите в помощ на пострадалите в Мизия
|
|
|
Камен Кръстанов (БЧК): Ако имаш желание, нищо не може да те спре да помагаш
|
От БЧК: Дарения постъпват, но много е важно и отношението на съпричастност
|
News7 20 юни 2014 г. - БЧК: Трябва ни питейна вода
|
Над 85 хил. лв. в сметката на БЧК за 6 часа - News7 20.06.2014 г.
|
БНT 20 юни 2014 г.- БЧК сметка за помощи на кратък номер 1466
|
НАВОДНЕНИЯ В СЪРБИЯ
От какво имат нужда бедстващите в Сърбия - News 7
