Сълзи от радост

Историята на Халед* и брат му Шарбат*

Днес ви разказваме личната история на двама братя, поели по пътя на мигранта.
Онзи път, по който с надежда, но принудително поемат хиляди. Онзи път, който винаги е труден, защото често това е пътят, който разделя.
В една нощ, преди близо 8 месеца, семейството на Халед и Шарбат не знаят, че ще се събудят, бягайки от родината си – Афганистан. Принудени са, заради военните действия там и факта, че животът им е в опасност. Техният баща става жертва на конфликта, а момчетата бягат с надеждата за по-добър живот? Или единствено с надеждата да се спасят. Халед е на 16 години, а брат му Шарбат на 17.
Халед не помни как е стигнал до България. Единственото, което помни от пътя е „стара къща и гора“ и това, че брат му, с който е пътувал го няма.
Халед е настатен в център за бежанци от отгорен тип в България. Той е непълнолетен непридружен и за него се полагат специални грижи.
Екипът на проект „Възстановяване на семейни връзки“ на Български Червен кръст, посети Халед в центъра, за да му съобщи, че брат му Шарбат е стигнал до Швейцария и го търси. След 8 месеца неизвестност, двамата братя се свързаха и чуха гласовете си.

Ние: Какво почувства като чу гласа на брат си?
Халед: Много се зарадвах! И двамата плакахме от радост!
Ние: Как се чувстваш тук?
Халед: Добре съм, но ми липсва брат ми, искам да отида при него. Искам да се съберем! Благодаря на Червения кръст! Благодаря ви, че ми помогнахте да чуя гласа му, да знам, че е жив и да се надявам скоро да се видим и да бъдем заедно!
Ние благодарим на колегите си от Швейцарски Червен кръст и на всички останали, с които помагаме на разделени семейства да възстановят контакта помежду и да дадем надежда на хората, принудени да са далеч от родината и близките си в търсене на по-добър живот!
По време на процедурата за изпращането на Халед при брат му в Швейцария, те поддържаха ежедневен контакт от разстояние. Днес те са отново заедно!

*Истинските имена на участниците в история са заменени