Таджикистан: преодоляване на травмата след земетресение

От Абдулфаттох Шафиев в Таджикистан

Петгодишната Мохира все още се страхува да излиза навън сутрин и е толкова изплашена, че дори не смее да отвори входната врата. Споменът за ужасяващото преживяване живее в нея и до днес.

На 13 май 2012 г. мощно земетресение удари източен Таджикистан. Селото на Мохира, бе до епицентъра и бе най-засегнато. Над 200 къщи бяха разрушени или повредени от земетресението. Повече от 2000 души останаха без подслон и се нуждаеха от незабавна помощ.

Майката на Мохира, която се събуди малко преди земетресението, усети първите трусове. Тя веднага разтърси децата си, за да ги събуди и бързо отвори вратата, за да им даде възможност да избягат навън. Тя успя да изведе навън всички, освен едно. Тя нямаше представа, че нейното малко момиченце е останало вътре. Не знаеше, че Мохира е затрупана под падналата мазилка и не е в състояние да се освободи и да се измъкне сама от къщата.

С тревога, отразена в очите й, майката на Мохира разказва, "Как да накарам лошите спомени да изчезнат от съзнанието на малкото ми момиченце? Как да простя на себе си? Страхът още владее малкото сърчице на Мохира".

Много от децата, оцелели след разрушителното земетресение, все още живеят със шока и страха от преживяното. За да им помогне да преодолеят травмата, дружеството на Червения полумесец на Таджикистан изпълни най-големия си досега проект за психосоциална подкрепа, с помощта на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец (МФЧК/ЧП) и на Отдела за хуманитарна помощ и гражданска защита на Европейската комисия (ЕСНО).

Психолози, обучени от Червения полумесец посещаваха села и училища и разговаряха с възрастните и с децата, за да им помогнат да се върнат към рутината и нормалния начин на живот.

Шарифа, 22 годишна студентка, която е била в къщи със своите родители и трите си сестри споделя, че помни ужасния звук на тресящата се земя и страха от това, че никой не знае какво става и какво да прави. Цялото имущество на много семейства остана погребано под разрушените им домове.

Първи дойдоха на помощ хората от съседните села, пострадали много по-слабо от Гарибон. Те донесоха храна и приеха хората в своите домове. През следващите дни дойдоха палатки и спешни доставки, включително храна, одеяла и кухненски пособия, изпратени както от властите, така и от Червения полумесец на Таджикистан. Семействата, чиито къщи бяха разрушени, получиха строителни материали от властите и строителни инструменти от Червения полумесец. Те също така бяха обучени как да си построят нови, по-здрави домове, които могат да издържат при бедствия.

Хакризо, баща на 12 деца, е строител. Той не е в селото през ранното утро, когато се случи земетресението. След два дни той се връща и заварва дома си разрушен. Казва, че никога не му е идвало на ум, че такава катастрофа може да се случи. Той не знае, че когато строи къща, е важно тя да отговаря на конкретни изисквания, за да може да защити семейството си от разрушителния ефект на едно земетресение.

Сега, след като получи тези знания и умения с помощта на Червения полумесец, той възнамерява да построи по-добър дом за своето семейство и съседи.

Червеният кръст и ЕСНО оказаха критична спешна помощ на над 3 000 души, засегнати от разрушителното земетресение и помогнаха на семействата да бъдат по-подготвени в случай на ново бедствие.