Свържете се с нас
Историята на 12-годишния Ала ал Иса от Дамаск е потресаващо тъжна, но други истории няма. Отдавна на тези деца никой не им разказва приказки, те сами разказват.
- На колко години си, моето момче, и откъде си точно?
- На 12 години съм и съм от Сирия, от Дамаск. Живеехме в предградията на Дамаск в квартал Гута Шараия.
- Разкажи ми твоята история, какво се случи?
- Нищо особено... Седяхме си вкъщи, както обикновено - аз, сестричката ми и майка ми, играех си на компютъра в моята стая, майка ме повика за нещо да й помогна в другата стая. Изведнъж, както си седяхме, точно в стаята падна ракета! Ей така, изведнъж всичко гръмна, снарядът падна точно в средата на къщата ни. Аз отскочих, по-скоро ме изхвърли нанякъде. Когато се осъзнах, видях, че съм жив, но тежко ранен в крака, не го усещах, разбрах, че ми има нещо и на лицето, но още не бях видял как изглеждам...
- Като се съвзе какво видя?
- Виждах мътно, имах нещо в очите. Но това, което успях да видя и да усетя, е, че абсолютно всичко беше разрушено. Още не бях забелязал, че тялото на майка ми е без глава, защото имах прах в очите. Тя и сестричката ми лежаха на пода, заринати от развалините. Много се изплаших, понечих да изляза навън към съседите да видя там какво става, но разбрах, че не мога да ходя. Тогава започнах да пълзя по земята, успях да се измъкна. Съседната къща не беше засегната и тропнах на вратата им. Усещах кръвта навсякъде по мен. Съседите повикаха линейка и ме откараха в болница. Сега вече нямам майка, а сестра ми беше едва на 9 годинки...
- Това татко ти ли е до теб?
- Да, тук съм с баща си, нека той да ви доразкаже.
- Къде бяхте по време на взрива?
- Да, по една случайност не бях вкъщи. Винаги съм до тях, но се наложи да замина за Йордания да припечеля малко пари. В Сирия вече няма никаква работа... Възнамерявах да се върна на другия ден. Разбрах за случилото се и се върнах, но... Имах прекрасно семейство, две дечица - той и сестричката му. Погледнете я колко беше хубава (просълзява се и показва снимката на покойната си дъщеричка и на жена си на 38 г.). Вижте какво писъмце ми е написала, винаги го нося със себе си (показва писмо с детски почерк „на милия ми тати...“). Сега синът ми е инвалид, вижте му лицето, явно ще му трябва операция. Кракът му също е зле... Вече сме тук, но условията не са никак добри. С 65 човека сме в стая. Това дете го сложиха с възрастни мъже в една стая, където се задушаваме. Условията вътре са повече от мизерни!
- Как си сега, моето момче? Как се чувстваш, болят ли те раните?
- Сега съм по-добре, разбира се. В болницата повече от седмица лежах напълно гол заради раните, нищо не можеха да ми облекат. И доста дълго време продължавах да не виждам. Оперираха ми крака без упойка! Не искам да си спомням този кошмар. А по лицето си усещах, все едно ми минава ток. Целият треперех от болка. Много се измъчих, сега имам прекъснат нерв на крака, не мога да го движа и да го свивам. Направиха ми и операция на очите. И главата ме боли непрекъснато... На 12 години съм, искам да съм здрав и да живея нормално. Имам една мечта - войната да спре!
