Историята на Бериван

Историята на Бериван Радуан Сулеймен

Намираме се в приемателния център на Държавната агенция за бежанците в Ковачевци. Разговаряме с Бериван, 20-годишна девойка от Сирия. До нея са майка ѝ – Лейла Юсеф, на 45 г. и баща ѝ Радуан Ахмед Сулеймен. Семейството се състои от 6 души, Бериван има още двама братя и една сестра. Посрещат с радост екипа на Червения кръст, в който е и Светлослав Русев, главен експерт по възстановяване на семейни връзки. Той е човекът, който на 30 декември ги зарадва с най-големия подарък.

Какво се е случило?
На 18 ноември 2013 г. Бериван, заедно с родителите си, по-малката си сестра и двамата си братя предприема трудното и опасно пътуване през границата на Турция с България. Целта е да стигнат до Европа, където да потърсят по-добро бъдеще, бягайки от ужаса на войната в Сирия.
Групата е 25 души, пътуват през нощта, каналджиите често ги подтикват да бягат. Призори Бериван изгубва от поглед семейството си и заедно със своя братовчед се озовават сами в гората. Към 10-11 ч. те са заловени с още няколко бегълци и прекарват три дена в центъра в Елхово. По-късно Бериван е разпределена в центъра в Харманли.
Близките й не успяват да минат границата и се връщат на турска територия, без да знаят каква е съдбата на момичето. В края на ноември те предприемат нов опит но - изоставени от каналджиите, те се лутат в гората два дни, без храна и питейна вода. След задържането им от Гранична полиция престояват в Елхово, откъдето като многодетно семейство са изпратени в с. Ковачевци.
При посещение на хуманитарен екип на Червения кръст в Ковачевци Лейла -  майката на Бериван, моли да потърсят дъщеря й.
Към молбата на Лейла се присъединява и нейната сестра Надя Намат Башър на 47 г., която при неуспешното преминаване на границата на 18 ноември 2013 г. е изгубила и двете си деца - Абдул на 19 г. и Башар на 14 г.
Случаят е поет от експерта на Червения кръст и за целта са направени необходимите постъпки пред институциите. Написани са официални писма и запитвания, проведени са срещи и разговори, осъществени са контакти включително и в системата на Червения кръст. Светлослав Русев успява да свърже по телефона майките с децата им и се оказва, че те са настанени в центъра на ДАБ в Харманли. Издействана е ускорена процедура по регистрация за Бериван и за нейните двама братовчеди. На 30 декември, след повече от месец и половина в неизвестност, тримата са транспортирани в Ковачевци и най-сетне могат да прегърнат своите родители. Един чудесен подарък за Нова година.

Ето какво споделиха те при интервютата:
-    Бериван, какво ще ни кажеш? Как се почувства, като се събра със семейството си ?
Бериван Радуан Сулеймен: Аз не мога да изразя своята радост! Просто нямам думи....Много се зарадвах, че ме намериха и доведоха тук. Там бях само момиче....Не ми беше добре изобщо там...с хора, които не познавах, напълно непознати...чуствах се много самотна ...И условията  там бяха много трудни...Но сега, да благодаря на Бога, вече съм със семейството си и съм много щастлива. Много сме доволни от това, което Червеният кръст направи за нас! Ако не бяхте вие, щяхме сигурно още да сме там.  Благодарим ви много!
***
-    Здравейте г-жо Надя!  Българският Червен кръст събра на вашето семейство, намери децата ви, да са живи и здрави. Как сте днес? Как се чувствате ?
Надя Намат Башър: Първо бих искала много да ви благодаря! Господ да ви дава здраве за това, което направихте за нас! Ами какво да ви кажа....Първо толкова много плакахме...Направо не можехме да повярваме! Толкова сме щастливи! Това, което чувстваме е необяснима радост! Не можахме да повярваме, че отново сме заедно! Ако можеше и мъжът ми да е тук със средния ми син, и да бъдем съвсем всички заедно, щеше да е съвсем добре! Те останаха в Сирия...Е...да се надяваме на Господ, че и това ще стане един ден...
-    Ще стане, разбира се! Да сме живи и здрави! Пожелавам ви го от сърце!
-    Много сме щастливи сега, когато сме заедно! Много сме Ви благодарни за това, което направихте!
***
-    А ти как се чустваш, моето момче! Добре ли ти е тук! Далеч си от войната! Спокоен ли се чустваш сега?! По добре ли ти е тук, отколкото в Харманли?
Башар Саадун на 14 г.: Разбира се! Много съм доволен, спокоен и щастлив, не само защото съм далеч от войната, но най-вече, защото съм тук, до мама!

Фотогалерия