Свържете се с нас
Вашите имена, възраст и професия. Казвам се Толга Мехмедов и съм Командир на Аварийния екип на Български младежки Червен кръст - Русе. На 19 години съм, студент – специалност „Право“. Към момента работя като технически сътрудник в административен отдел на предприятие.
Защо станахте доброволец и какво Ви мотивира да помагате? През 2014 година реших, че има по – смислени неща в живота, от онези – типичните за младежта. Станах доброволец, за да опитам какво всъщност е това. Е, седем години по-късно все още съм в това семейство. Мотивацията в организацията е нещо абстрактно, различно за всеки. За мен това е на първо място всяка една усмивка – било то на дете или на възрастен, било то на друг доброволец, породена от факта, че съм спомогнал нещо значимо, нещо истинско да се случи в съдбата на този конкретен човек.
Как се става доброволец? Да станеш доброволец е нещо изключително лесно, но в същото време е и решение, което не е за подценяване. Стига да имаш мотивацията да дадеш „част“ от себе си, и да бъдеш достатъчно смел да се сблъскаш с множеството човешки съдби, няма какво да мислиш – просто стани доброволец.
Кое е най-ценното за Вас, което сте постигнали чрез доброволческа работа? Основната дейност, с която аз се занимавам, е свързана с провеждане на обучения и обучителни сесии. Разбира се, участвам и във всички останали дейности на организацията. За мен най-ценни са децата, с които работим. Обожавам работата с тях. Винаги има много и интересни въпроси, за чиито отговори дори не съм се замислял.
В кои дейности от кампанията в помощ на борбата срещу Covid-19 се включихте? Всъщност не мисля, че имаше дейност, в която да не съм се включил по време на епидемиологичната обстановка. На местно ниво участвах в подготовката, координирането и получаването на хранителни пакети до бенефициентите. Участвах в посещения на адреси за доставки на трудноподвижни лица, част от рисковата група, свързани с предоставяне на предпазни и хигиенни материали. Заедно с екип от доброволци разработихме и информационни материали, които бяха споделяни в онлайн пространството. И още много дейности в полза на обществената сигурност.
Какво бихте казали на хората, които отричат противоепидемичните мерки? Вие спазвате ли ги и защо да/не? Настоящата ситуация е изключително динамична и не е за подценяване. Смятам, че след като има правила, те трябва да бъдат спазвани. И ако всички заедно опитаме да се преборим, ще успеем.
Знаем, че спазването на противоепидемичните мерки е ключово и е важно да ги следваме заради тези, които обичаме. Каква е Вашата лична мотивация в тази посока? Моята философия за нещата е следната – не е коректно със своята небрежност да застрашаваме живота на останалите. Не бива да проявяваме своеволия, на цена на нечий човешки живот.
В тази връзка апелът ми към обществото е да стиснем зъби, да спазваме предписанията на властта и заедно да се справим с пандемията.
