Наранявания - redcrossadd

Отиване към съдържанието

Главно меню

Наранявания

Наранявания  

Наранявания на главата

Травмата на главата е резултат на директен контакт между главата и някакъв обект, или внезапно и силно ускорение или забавяне на тялото, например при пътно-транспортно произшествие или падане по стълби. Може да има нараняване на кожата (рана на главата), черепа (счупване на черепа) или мозъка. Обикновено сериозната травма на главата е комбинация от тях.  

Тъй като кожата на главата е тънка и съдържа много кръвоносните съдове, раните на главата често кървят обилно. Ако пострадалият е получил остър удар в главата, то костите на черепа може да са счупени. Това обикновено се случва след силен удар. Фрактуртаа на черепа може да бъде придружена от сериозни вътрешни наранявания. Ако върху главата е приложена интензивна сила, трябва да се вземат под внимание  и потенциалните увреждания на гръбначния стълб.

Освен това сериозното нараняване на главата, означава, че има опасност от увреждане на мозъка. Нараняването може временно или постоянно да наруши работата на мозъка. Сътресението често се счита за временно смущение на функционирането на мозъка, без трайни увреждания. Освен това, при оказване на първа помощ е почти невъзможно да се установи със сигурност мозъчно увреждане. Вие може само да го предполагате. Симптомите също зависят от засегнатата част от мозъка. Дълготрайните мозъчни разстройства могат да бъдат животозастрашаващи. В зависимост от това коя зона на мозъка е засегната, те могат да причинят парализа или дори до смърт.  

Какво наблюдаваме?

  • Пострадалият може да има главоболие и да е объркан. Раната на главата може да кърви силно. Понякога парче от кожата (скалп) се „отлепя“, така че можете да видите черепа отдолу.  

  • Белези, които указват счупване на черепа:  

     o загуба на кръв или изтичане на бистра течност от носа, устата или ухото;
     o  синьо оцветяване около очите  (знак на битката).  

  • Белези, които указват мозъчно увреждане:

     o тежки нарушения на съзнанието, като сънливост, безпокойство, замайване, загуба на паметта или загуба на                                                            съзнание;
     o пострадалият се дразни от светлина и/или звук;
     o изтичане на кръв от ушите и/или носа;
     o клонични движения или свита и „усукана“ поза на ръцете и/или краката;
     o дишането е бавно;
     o повръщане след инцидента.

  • Може да има и признаци, указващи травма на гръбначния стълб.

     Виж „Увреда на гръбначния стълб“.


Какво да направим?  

  • Ако пострадалия губи кръв или други течности, носете еднократни ръкавици.

  • Третирайте леките рани на главата като всички други рани.  Виж „кожни рани“.

  • Не промивайте сериозна рана на главата (като след тежък удар в главата или рана, която прониква в кожата) с вода или дезинфектант, защото може да има открита фрактура на черепа под раната. Всички „отлепени“ парчета кожа трябва да се наместят в „правилна“ позиция и да се покрият с хлабава превръзка.

  • Ако върху главата е нанесен сериозен удар (напр. в случай на катастрофа или падане):  

    o Внимавайте за признаци на счупване на черепа или мозъчно увреждане. Ако се колебаете за тежестта на              ситуацията, винаги приемайте по-лошото;  
    o Успокойте пострадалия и го помолете да не се движи;
    o Имобилизирайте главата и врата на пострадалия. Направете това само ако той Ви сътрудничи (не и ако е               развълнуван и неспокоен) .
Виж „Техника:Стабилизиране на главата между краката“. Виж „Техника:Имобилизиране на главата с двете ръце“.

  • Проверете съзнанието и дишането на пострадалия. Действайте съгласно това, което откривате. Виж ‘Извънгръдни притискания на сърцето и изкуствено дишане’.

  • Продължете да наблюдавате пострадалия, докато пристигне професионална помощ. Проверете дали състоянието се влошава.

  • Насочете пострадалия към лекар ако:

     o Пострадалият има сериозна рана на главата, но иначе се чувства добре;
     o  Пострадалият е губил съзнание за кратък период;
     o  Пострадалият се чувства зле, вследствие на злополука или влошава състоянието си (например, ако         главоболието се влошава, а гаденето и сънливостта се увеличава).  

  • Повикайте 112 ако:

     o  Пострадалият е в безсъзнание;  
     o  Главата на пострадалия е ударена с интензивна сила;  
     o  Подозирате счупване на черепа или мозъчно увреждане.



Наранявания на гръбначния стълб

Нараняване на гръбначния стълб е нараняването на един или повече прешлени. Това може да стане или в областта на шията, или в гърба. Нараняванията на гръбначния стълб  може да доведат до увреждане на гръбначния мозък. Ако гръбначният стълб е увреден в зоната около врата, голяма част от тялото може да остане парализирана или пострадалият да умре. Уврежданията в гърба могат да причинят парализа.  

Спиналните/гръбначните/ наранявания се случват в резултат на произшествия, където има огромно въздействие върху тялото, напр. автомобилна злополука или падане по стълби.  

Какво наблюдаваме?  

Трудно е за оказващият първа помощ да знае със сигурност, дали е настъпила увреда на гръбначния стълб. Може само да се подозира, че става въпрос за това.  

  • Подозирайте увреда на гръбначния стълб в следните случаи:   

    o при автомобилна злополука;  
    o при водолазен инцидент (ако има удар във врата или главата);  
    o пострадалият е паднал от височина по-голяма от 1 метър или повече от 5 стълби;  
    o умалели или изтръпнали крайници;  
    o намалена чувствителност или мускулна слабост в горните крайници или горната част на тялото;  
    o други болезнени рани, особено на главата и врата;  
    o нарушено съзнание или интоксикация;  
    o при деца под 3 години с явна травма на главата или врата;  
    o при падания и възраст над 65 години.

  • Болка във врата или гърба.

  • Възможни тежки наранявания на главата.  

  • Пострадалият може да покаже признаци на нарушено съзнание, замаяност, сънливост, безпокойство, загуба на паметта или безсъзнание.  

  • Ако се колебаете за тежестта на ситуацията, винаги приемайте по-лошото.  

  • При пострадали с нараняване на главата, обръщайте внимание на дишането и дихателните пътища. Проверявайте жизнените показатели редовно и помнете, че гръначният стълб не трябва да се мести.



Какво да направим?  

  • Обадете се на тел. 112.  

  • Успокойте пострадалия и го помолете да не се движи.  

  • Имобилизирайте главата и врата на пострадалия. Направете това само ако той Ви сътрудничи (не и ако е развълнуван и неспокоен) .  Виж „Техника:Стабилизиране на главата между краката“. Виж „Техника:Имобилизиране на главата с двете ръце“.

  • Ако подозирате, че пострадалият е претърпял нараняване на гръбначния стълб, но той вече не диша нормално или е в безсъзнание, тогава приоритет е да се отворят дихателните пътища.  Виж ‘Ресусцитация’.


Техника:Имобилизиране на главата с двете ръце
1. Коленичете зад главата на пострадалия. Задръжте главата в двете си ръце, подкрепяйки предмишниците си върху бедрата. Направете това, без да движите главата на пострадалия.
2. Стабилизирайте главата до пристигането на службите за Спешна помощ.


Техника:Стабилизиране на главата между краката
1. Коленичете зад главата на пострадалия.
2. Поставете двете колена възможно най-близо от двете страни на раменете на пострадалия.Внимавайте да не се движи главата.


Очни наранявания

Раните в зоната около очите са сериозни, защото самите очи могат да пострадат от увреждане. Този вид нараняване може да бъде причинено от удар, пробождане или друго сериозно въздействие върху главата. В този случай може да има и други наранявания на главата (например сътресение, удар, лицево счупване).

Орбитите и рефлексът, който затваря очите, ги защитават от нараняване. Те, обаче, все още могат да бъдат повредени /наранени/, напр. от чужд обект, от удар, от химически продукти или дори с твърде много светлина (напр. снежната слепота). Ако не се лекува навреме, травмата на окото може да доведе до слепота.

Какво наблюдаваме?  

  • Пострадалият е с болезнено подути клепачи. Често е невъзможно да си отвори окото.  

  • Окото е болезнено и насълзено.  

  • Кръв или бистра течност може да сълзи от очите.  

  • Пострадалият може да има проблеми със зрението.  


Какво да направим?

  • Накарайте пострадалия да лежи спокойно по гръб и да държи главата си неподвижно.  

  • Посъветвайте пострадалия да мърда очите си възможно най-малко. И двете очи се движат едновременно, така че е добре да се запазят и двете затворени. Ако това дразни пострадалия, може да се открие незасегнатото око.  

  • Дайте му чиста суха кърпа, която да държи пред окото, без да се притиска очната ябълка. Всеки натиск може да предизвика загуба на течност в окото и да доведе до слепота.  

  • Третирайте раните в очната област както всички други, но внимавайте да не увредите окото. Бъдете изключително внимателни с продуктите (напр. сапун) и предметите (например чифт ножици) в зоната около очите.  

  • Консултирайте се с лекар или оптик.


Травми на корема и гръдния кош

ГРЪДНА ТРАВМА  

В случай на сериозна контузия на гръдния кош могат да бъдат повредени жизненоважни органи като сърцето, големите кръвоносни съдове и белите дробове. Органите в горната част на корема, като черния дроб или далака, могат също да бъдат засегнати. Нараняването на тези жизненоважни органи е животозастрашаващо.

Какво наблюдаваме ?

  • Въздух излиза от раната по време на дишане.

  • Балончета на мястото на раната.

  • Повърхностно, бързо и неравномерно дишане.

  • Синя промяна в цвета на устните, ушите, носа, пръстите на ръцете или лицето.

  • Кашлица с кървава пяна.


Какво да направим?

  • Помислете първо за безопасността си(оръжия и др.).  

  • Повикайте Спешна помощ.  

  • Сложете ръкавици.  

  • Сложете пострадалия в полуседнала позиция.  

  • Притиснете с ръка раната на пострадалия, ако нямате превръзка.  

  • Наложете превръзка (за предпочитане тристранно оклузивна превръзка, и само за отворени рани).  

  • Продължавайте да държите пострадалия в позиция, която най-малко пречи на дишането.  

  • Ако пострадалият загуби съзнание, положете го в стабилно странично положение върху наранената страна.


Техника:Налагане на тристранно оклузивна превръзка

1. Покрийте раната с компрес и парче найлон, например опаковка от превръзка, найлонова торбичка или найлонов филм.
2. Залепете превръзка едновременно от три страни, без да се оставят отвори, но се оставя отворена долната страна.  

Когато пострадалият вдиша/вдишва/, превръзката ще залепне за раната така че много малко или никакъв въздух не може да проникне между плевралните листове. По време на издишване ,въздухът все още може да излезе през долният край на превръзката. Ако има кръв или течност от раната, тя също се евакуира през долния и край.


КОРЕМНА ТРАВМА  


Коремната травма може да причини сериозни рани на червата. Ако раната е преминала през коремната стена, червата може да бъдат сериозно повредени. Натискът от кашляне или бутане като резултат от болката, може да причини протрузия /излизане/ на коремни органи през отверстието на раната, но това може да възникне и поради самата травма, без кашлица.  


Налице е не само риск от инфекция, но също и риск, че червата ще изсъхнат и ще бъде ограничено снабдяването им с кръв. Богати на кръв органи като черния дроб, далака или бъбреците се увреждат лесно в случай на сериозен удар или пробождане в корема или лумбалната област. Дори и да няма видима рана, все пак може да има вътрешни увреждания.


Какво наблюдаваме?  

  • Рана в корема.  

  • Възможна протрузия / излизане/  на черва.


Какво да направим?

  • Помислете първо за безопасността си(оръжия и др.).  

  • Повикайте Спешна помощ.  

  • Сложете ръкавици.  

  • Разхлабете дрехите на пострадалия, за да се провери раната.  

  • Покрийте раната с компрес (за предпочитане стерилен).  

  • Положете пострадалия в полу-седнало положение, с леко повдигнати колене за да се намали натиска върху корема.  

  • Покрийте протрузираните органи с мокри компреси, за да ги предпази от изсъхване.  

  • Натиснете силно върху превръзка, за да се предотврати протрузията, ако пострадалия кашля.  

  • Никога не докосвайте протрузирани червата и никога не ги напъхвайте обратно вътре.  

  • Никога не премахвайте чужди тела, които са още в раната; стабилизирайте ги с множество превръзки.


Травмиран крайник

ТРАВМА НА КРАЙНИК

Травмите на крайниците могат да бъдат проблематични, защото те ограничават движенията и правят ежедневните задачи трудни, ако не и невъзможни. Голям брой от нараняванията се получават по време на спорт, но неочаквани движения могат също да доведат до счупвания, навяхвания и т.н..  

ФРАКТУРА

Фрактура е мястото, където костта е напълно или частично счупена, и е причинена от директно въздействие върху костта (например тарзалните кости след дълго ходене), от пренатоварване на кост (внезапно, неочаквано движение) или като резултат от различни нарушения (например остеопороза).

Какво наблюдаваме?  

Пострадалият изпитва силна болка и трудно използва въпросния крайник. Това би трябвало да Ви наведе на мисълта, че пострадалият има фрактура.  


Други симптоми, които можете да проверите са:  

•     Подуване.
•     Кървене.
•     Посиняване.
•    Ненормално положение на крайника или ставата.
•     Неправилно движение или липсата на движение в крайниците.
•     Пукане на костите, когато се движи крайникът.
•    Видими костни фрагменти в открита фрактура или дислокация. Възможни са  ситуации, в които можете да не видите симптоми или много малко симптоми. Така че не се разчита само на това, което виждате. Ако имате съмнения, база за действие е най-лошият сценарий.  

Какво да направим?  

  • Не намествайте крайници, които изглеждат в ненормално положение.  

  • В случай на отворена фрактура и ако кървенето не е овладяно, осъществете директен натиск върху раната (без показващата се кост). Не забравяйте риска от инфекция.

  • В случай на отворена фрактура, покрийте раната със стерилна превръзка.



  • Движете крайника възможно най-малко.  

  • Обикновено фрактурите са придружени от кръвонасядане на околните тъкани. За да се намали подуването, можете да охладите фрактурата с кубчета лед в торба с вода, докато чакате за професионална помощ. Не правете това при отворена фрактура.  

  • Не давайте на пострадалия нищо за ядене или пиене.  

  • Ако травмата е на ръката, предмишницата или рамото, помолете пострадалия да я държи пред гърдите си.  

  • Ако травмата е на долен крайник – не разрешавайте на пострадалия да стъпва на него.  


В случай на нараняване на долните крайници, винаги трябва да се обаждате на службите за спешна помощ. Те ще откарат пострадалия в болница. В случай на травма на горните крайници, той може да бъде откаран и от Вас.

ИЗКЪЛЧВАНЕ  

Изкълчване е разместването на двете кости в една става. Ставната капсула е увредена и ставните връзки са разкъсани или разместени. Ставата изглежда деформирана.  

Изкълчването се причинява от директно въздействие на външна сила (удар, пробождане или падане) или от вътрешни сили от вътре на вън (преразтегляне на крайник). Подуването на околните тъкани може да нарани или да увреди кръвоносните съдове и нерви, причинявайки непоправими щети. Изкълчване, съпроводено с рана се нарича отворено изкълчване.

Какво наблюдаваме?  

  •  Силна болка в ставите.

  •  Ненормално положение на крайника или ставата.

  •  Подуване.

  •  Кървене.

  •  Посиняване.

  •  Неправилно движение на крайника.

  •  Невъзможност или ограничена способност да се движи крайникът.

  •  Видими костни фрагменти в случай на открита дислокация.



Какво да направим?  

  • Никога не дърпайте изкълчени крайници обратно в първоначалното им  положение; оставете това на експертите.  

  • Охладете травмираното място с лед. Не прилагайте леда директно върху кожата. Първо го увийте в кърпа или парче друг плат. Ако нямате лед, можете да използвате студен компрес.  

  • Направете това за не повече от 20 минути.  



  • Местете пострадалия крайник възможно най-малко.  

    o  Помолете пострадалия да държи ръката си неподвижна пред гърдите.  
    o  Не разрешавайте да стъпва на пострадалия крак.  

  • Насочете пострадалият към лекар или се обадете на спешните служби при необходимост.  


НАВЯХВАНЕ  

Ако една става е разгъната извън нормалния си капацитет, става въпрос за навяхване. Това означава, че сухожилията са разтегнати или скъсани, че ставната повърхност е повредена и че понякога околните кръвоносни съдове, нерви и други тъкани са травмирани. Навяхването често се случва по време на спорт, при приземяване по грешен начин след скок или след неправилно движение.  

Не винаги е лесно за неспециалиста да прецени разликата между навехнато и счупено. Ако се съмнявате, приемете че става въпрос за фрактура.




Какво наблюдаваме?

  • Болка.  

  • Редукция във функцията на крайника.  

  • Подуване и посиняване.  


Какво да направим?

  • Охладете травмираното място с лед. Не прилагайте леда директно върху кожата. Първо го увийте в кърпа или парче друг плат. Ако нямате лед, можете да използвате студен компрес.  

  • Направете това за не повече от 20 минути.  

  • Местете пострадалия крайник възможно най-малко.  

  • Помолете пострадалия да държи ръката си неподвижна пред гърдите.  

  •  Не разрешавайте да стъпва на пострадалия крак.  

  • Насочете пострадалият към лекар, в случай или при съмнение за сериозно навяхване.  

  • Някои пострадали изпитват известно облекчение от подкрепяща превръзка, увита около засегнатата става.


Кървене  

Спирането на кървене е едно от най-основните действия в първата помощ. В случай на външни кръвоизливи, кожата, кръвоносните съдове и свързаните с тях тъкани са травмирани. Ако пострадалият губи твърде много кръв, той може да изпадне в шок и да загуби съзнание. Важно е да се действа бързо и правилно и да се ограничи загубата на кръв, докато се чакат службите за спешна помощ.  

Какво наблюдаваме?  

  • Пострадалият има отворена рана, която кърви обилно.


Какво да направим?


  • Поискайте от пострадалия да окаже натиск върху раната.

  • Помолете го да легне, ако показва признаци на шок.  

  • Между другото, накарайте някого да уведоми спешните служби. Ако сте сам, Вие трябва да направите това.

  • Сложете си еднократни ръкавици.  

  • Сега окажете натиск върху раната:  

    o С притискаща превръзка (или друга превръзка);  
    o С чисто парче плат (напр. кърпа);
    o С ръце.
    o Не упражнявайте натиск, ако пострадалият кърви от ухото. Не слагайте нищо в ухото, за да може кръвта да       изтича.  

Техника: Налагане на притискаща превръзка.

1. Извадете еластичния бинт от опаковката.  
2. Наложете компрес върху раната.

 

3. Хванете късия край на бинта с едната ръка. Увийте дългия край плътно около компреса, така че да упражнява налягане върху раната. Поставете тампон над раната (например руло бинт, сгъната носна кърпа). Това увеличава натиска върху кървящата рана.
4. Завържете краищата на бинта.


5. Ако раната продължи да кърви, наложете втора притискаща превръзка върху първата. Не премахвайте първата превръзка.


6. Уверете се, че превръзката е достатъчно стегната, за да спре кървенето, но не толкова силно, че да прекъсва кръвообръщението.  Ако кожата на крайника започне да посинява или изтръпва, можете да разхлабите превръзката, но не я премахвайте напълно. Можете също да използвате други видове бинт, за да се направи притискаща превръзка.  
7. Поддържайте натиск върху раната до пристигането на службите за спешна помощ.  
8. Измийте ръцете си, след оказване на първа помощ.

Използването на индиректен натиск (върху точки на притискане) и повдигане на крайника не се препоръчват.

Кожни рани  

Кожната рана е увреждане на кожата, нарушаващо обичайното устройство на кожните слоеве. В случай на дълбоки рани на кожата, тъканите под нея (мускулите и костите) и дори органите, могат да бъдат повредени. Има много различни начини, по които кожата може да бъде увредена. Увреждането на кожата може да доведе до инфекция.  

ОХЛУЗВАНЕ

Охлузването е повърхностна рана. Само най-горния слой на кожата се охлузва. Охлузването не кърви много, но може да бъде изключително болезнено. Важно е да изплакнете охлузеното старателно под вода. Често има песъчинки или мръсотия, попаднали в него.


ПОРЕЗНИ РАНИ

Рана, причинена от остър предмет като нож или парче стъкло е порезна рана. Порезната рана кърви обилно, но обикновено е по - неболезнена.

 

ПРОБОДНА РАНА

Прободната рана изглежда малка, но е невъзможно да се оценят нанесените вътрешни щети. Тези рани кървят умерено и не са особенно болезнени.


РАЗКЪСВАНЕ  

Когато кожата е раздрана, това е известно като разкъсване. Тази рана понякога кърви много малко, но може да бъде много болезнена.



Ако пострадалият е с рана на кожата, има две възможности:
> Има вода на разположение.
> Има малко или няма никаква вода на разположение.
> Има вода на разположение.


Какво наблюдаваме?  

  • Пострадалият има кожна рана.  

  • Наблизо има вода на разположение.  


Какво да направим?  
Грижите, приложени за кожната рана са същите, както и за всеки друг вид рани. Има няколко изключения, които ще бъдат обсъдени отделно по-надолу.  

  • Избягвайте контакт с кръвта на пострадалия или други негови телесни течности.  

  • Сложете еднократни ръкавици.  

  • Спрете кървенето чрез притискане на раната.  

  • Изплакнете раната под чешмата с чиста студена вода. Ако няма чешмяна вода наоколо, използвайте друг източник на питейна вода. Оставете водата да тече директно върху раната, за да се изплакне от нея мръсотията. Продължете с плакненето, докато върху раневата повърхност не останат следи от мръсотия.


  • Не търкайте раната, за да изкарате от нея мръсотията.  

  • След изплакването подсушете участъка около раната, но не докосвайте самата ранева повърхност.


  • Покрийте раната със стерилна марля.Ако нямате марля, използвайте чиста суха тъкан.


  • Измийте ръцете си, след като сте оказали първа помощ.


> Има малко или няма никаква вода на разположение.

Какво наблюдаваме?

  • Пострадалият има кожна рана.  

  • Има малко или няма никаква вода на разположение.  


Какво да направим?  

  • Сложете еднократни ръкавици.  

  • Спрете кървенето чрез притискане на раната.  

  • След като кървенето е спряло, почистете раната с безцветен антисептик.

Потупайте/ /Почистете/ раната, ако е необходимо с марля (но не я търкайте). Продължете да я потупвате/ почиствате/ докато не остане никаква мръсотия в нея. Ако раната е много замърсена, трябва да сменяте марлята всеки път и да използвате много антисептик.  

  • Подсушете мястото около раната.  

  • Покрийте раната със стерилна марля. Прилагайки помощ по – нататък, не използвайте превързочен материал, който може да залепне в раната. Сменяйте превръзката редовно и наблюдавайте напредъка на оздравителните процеси. Нормално е за кожата около раната, да бъде леко зачервена, и да има сълзене на течност от раната в началото.  


Кога да се обърнем към лекар или болница:  

  • Кървенето не може да бъде спряно.

  • Раната не може хубаво да се почисти.  

  • Пострадалият е (вероятно) недостатъчно профилактиран срещу тетанус (не е ваксиниран, отдавна ваксиниран или не помни).  

  • Охлузването е по-голямо от половината длан на пострадалия.  

  • Виждат се кости, мускули или други подкожни тъкани.  

  • Увредени са лицето, очите или гениталиите.  

  • Налице е обект, заседнал в раната.  

  • Раната е причинена от ухапване от животно или човек.  

  • Става въпрос за прободна рана от мръсен предмет.

  • Ако не може да се осигури професионална помощ в рамките на 6 часа, първо изплакнете раната на място. След това я дезинфекцирайте.


РАНИ ОТ УХАПВАНЕ  
Виж ‘Ухапвания от животни’.

СЧУПЕН ИЛИ ИЗВАДЕН ЗЪБ
Понякога зъб може да се счупи или дори да излезе изцяло. Той може също да излезе изцяло, ако някой Ви блъсне или удари с юмрук в устата. Добрата първа помощ увеличава шансовете за възстановяване, когато зъбът се постави отново.  

При деца на 5 и повече години, млечните зъби в крайна сметка падат така или иначе. На мястото на липсващия зъб израства нов постоянен зъб. Вие не трябва да предприемате лечението, описано по-долу, ако това е млечен зъб, чиято загуба е нормална, ако сте сигурни, че става въпрос за млечен зъб.

Има два варианта:

Какво наблюдаваме?  

  • Пострадалият има разклатен или счупен зъб.  


Какво да направим?  

  • Сложете еднократни ръкавици.  

  • Накарайте пострадалия да изплакне устата си с прясна питейна вода.  

  • Притиснете раната с влажен компрес или мокра кърпа за лице или помолете пострадалия да я захапе. Не правете това, ако е налице риск пострадалият да глътне компреса (напр. малко дете, възбуден пострадал, пострадал в безсъзнание или пиян).  

  • Ако е необходимо, защитете острите ръбове на счупения зъб с марля.  

  • Насочете пострадалия към зъболекар.


Какво наблюдаваме?

  • Изваден зъб.  


Какво да направим?

  • Сложете еднократни ръкавици.  

  • Докосвайте зъба само за короната. Не трябва да пипате корена (частта, която обикновено е вградена във венеца).  

  • Изплакнете видимо мръсния зъб до 10 секунди в мляко или под студена течаща вода.  

  • Пазете зъба в паничка мляко. Ако нямате мляко, можете да използвате и слюнка. Ако няма риск да бъде погълнат зъбът, пострадалият може да го запази в устата си.  

  • Насочете пострадалия възможно най-бързо към зъболекар.



Специфични кожни рани

РАНА С ЧУЖДО ТЯЛО

Чуждото тяло в раната може да бъде много малко, например парченце от стъкло или дърво, или доста голямо, като например нож, кука за риба или парче стъкло. Сериозността на раната се определя не само от размера на обекта, но и от местоположението и дълбочината на раната. Обикновено можете да премахнете малка треска от дърво от себе си, но ако има нож стърчащ от стомаха Ви, не се опитвайте да го премахнете.  

Като общо правило, не премахвайте чужд обект от раната сами.

Какво наблюдаваме?

  • Пострадалият има рана, в която има чуждо тяло (напр. парче стъкло, метал или нож).


Какво да направим?

  • Уверете се, че не влизате в контакт с кръв или други телесни течности на пострадалия. Измийте си ръцете и сложете ръкавици за еднократна употреба!  

  • Винаги оставяйте обекта, където е! Всеки опит да го премахнете, може да причини допълнителни щети. Изключение от това общо правило е премахването на треска.  

  • Уверете се, че обектът не се движи. Ще се научите как да правите това в техниката наречена 'Предотвратяване на движението на чуждо тяло в рана’.

  • Насочете пострадалия към професионална помощ.


Техника: Предотвратяване на движението на чуждо тяло в рана
1. Сложете стерилни компреси /марли/ от двете страни на тялото. Ако нямате компреси, използвайте сухи чисти тъкани.


2. Използвайте нещо, за да запълните разликата във височината между чуждото тяло и раневата повърхност, като например компреси или два бинта.


3. Внимателно увийте бинт около подложките. Бинтът не трябва да притиска чуждото тяло.


4. Ако обектът е толкова голям, че не можете да изравните височината с подложки  (напр. нож), наложете превръзка около обекта и го оставете да стърчи в средата.


Изгаряния  

Изгарянията могат да бъдат категоризирани по различни начини. Най-важното обаче е да се прави разлика между леки и тежки изгаряния. Тежките изгаряния изискват внимание от специалист, докато с леките изгаряния можете да се справите и сами.  

Различни фактори играят роля при определяне на тежестта на изгаряне:

  • Дълбочина (степен) на изгарянето;

  • Площта, която е изгорена;

  • Мястото на изгореното;

  • Причината за изгарянето;

  • Възрастта на пострадалия.  


Изгарянията са категоризирани в степени по своята дълбочина, като първа, втора и трета степен изгаряния. Колкото по-дълбоко е изгарянето, толкова по-тежко е то.  

Първата степен на изгаряне често е в резултат на битова злополука или слънчево изгаряне. Това изгаряне изглежда зачервено, може да бъде леко подуто и е болезнено. Само повърхността на кожата е увредена, така че чувствителните на болка нервни окончания са стимулирани непрекъснато.  


Втората степен на изгаряне /частично изгаряне/ причинява мехури. Ако се спукат, може да се види червеникава или белезникава рана. Често около мястото на изгаряния втора степен се срещат изгаряния от първа степен. Тези изгаряния са много болезнени, защото са увредени както повърхността,така и дермата.


Изгарянето от трета степен или цялостно изгаряне е черно, пергаментоподобно или бяло. Тъй като всички нерви, отговорни за допир и откриване на болка са били унищожени, тази рана не е болезнена. Въпреки това, около раните от трета степен почти винаги ще има изгаряния втора и първа степен, и те са болезнени.  


Тежестта на изгаряне, обаче, не зависи само от дълбочината. Размерът на изгорялата площ също е фактор. Изгаряния, които обхващат повече от 10% от цялата повърхност на тялото, може дори да бъдат животозастрашаващи. При деца, изгаряния, които покриват площ от около 5% и нагоре са тежки. Размерът на изгарянето може да бъде оценен, като се сравнява с ръката на пострадалия: дланта на ръката и пръстите са около 1% от общата площ на повърхността на тялото на пострадалия.

Мястото на изгаряне също определя тежестта на увреждането. Изгаряния в устата и гърлото винаги са животозастрашаващи, колкото и да са малки. Отокът на тъканите може да доведе до запушване на дихателните пътища.  

Изгаряния на лицето, ушите, ръцете, краката, ставите или гениталиите също са тежки, поради риска от образуването на белези и загуба на функцията. И накрая, всички изгаряния на шията, тялото или крайниците, са тежки. Отокът на тъканта може да ограничи притока на кръв. Това е сериозна ситуация, която изисква бърза медицинска помощ.  

Когато мислим за причината за изгарянията, ние автоматично мислим за пожар, горещи течности или горещ обект. Въпреки това, изгаряния могат да бъдат причинени също от електричество, химически продукти, йонизиращи лъчения или пара. В тези случаи изгореното често не е единственото нараняване. Раната е сериозна, защото е придружена от по-големи вътрешни наранявания.  

Възрастта на пострадалият е важна при определяне дали да се обадите за професионална помощ. При деца на възраст от 5 години или възрастни по-стари от 60 години, това е най-добрият вариант във всеки случай.

Какво наблюдаваме?  

  • Пострадалият има изгаряне.  

  • При повърхностни изгаряния кожата е зачервена, леко възпалена и болезнена. Ако изгарянето е по-дълбоко, може да видите и мехури. Такива изгаряния са крайно болезнени.  

  • Ако най-дълбоките слоеве на кожата са изгорели, там обикновено няма болка в раната, тъй като нервите в тази област също са разрушени. В такива случаи изгореното място може да изглежда черно на цвят, подобно на пергамент, или бяло и сухо. Обаче кожата около раната, която не е дълбоко изгоряла, е болезнена.  


Какво да направим?

  • Охладете възможно по-бързо изгореното място със студена или хладка вода от чешмата или от душ например.


  • Охлаждайте с хладка вода докато болката се притъпи (повече от 10 мин.). Върху по-голяма площ (например за големи изгаряния), рискувате да преохладите пострадалия. Така че не се използва ледена вода и трябва да се защити пострадалия, след охлаждане от вятъра и дъжда.  

  • Никога не поставяйте лед на изгаряне. Това може да причини още повече вреди на тъканите.  

  • Поддържайте охлаждането с вода, докато болката се облекчи.  

  • Свалете дрехите и украшенията, ако не са залепнали за кожата.  

  • Ако има мехури на мястото на изгарянето, не ги пукайте. Бъдете наясно с риска от инфекция. Покрийте ги хлабаво с чиста превръзка или кърпа.

  • Проверете, дали пострадалия е ваксиниран за тетанус.

  • Бъдете наясно със симптомите на отравяне. При пожар могат да бъдат освобождавани токсични газове.  

  • Ако кожата или очите са влезли в контакт с киселини или основи, ги изплакнете с много вода от чешмата. Уверете се, че водата не докосва други части на тялото или оказващия първа помощ.

  • Опитайте се да се прецените тежестта на изгарянето.  


При тежко изгаряне:  

  • Повикайте Спешна помощ;  

  • След охлаждане се прилага влажна превръзка (например компрес или чиста кърпа).

 

Една дума за предпазливост: продукти, които съдържат антибиотици трябва да се използват само, ако са предписани от лекар.  

След прилагане на първа помощ, насочете пострадалия към лекар или болница, в случай на:  

  • изгаряния при всички деца на възраст до 5 години или възрастни, по - стари от 60 години;

  • изгаряния на лицето, ушите, ръцете, краката, ставите и гениталиите;  

  • изгаряния на дихателните пътища (например поради инхалиран дим или горещи газове);

  • изгаряния, които обхващат врата, тялото или крайниците;

  • изгаряния, при които кожата изгаря до най-дълбокия си слой;

  • изгаряния, причинени от електричество, химически продукти, йонизиращи лъчения или пара под високо налягане;

  • тежки изгаряния (изгаряния, които покриват повече от 10% от цялата повърхност на тялото за възрастни и изгаряния, които обхващат повече от 5% при деца).  


 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню