Основна мед. помощ и автомат. външна дефибрилация - redcrossadd

Отиване към съдържанието

Главно меню

Основна мед. помощ и автомат. външна дефибрилация

Основна медицинска помощ и автоматизирана външна дефибрилация (АВД)

Кислородът е от съществено значение за живота. Кръвта пренася кислород до органите. Ако сърцето спре да изпомпва кръв, кръвообръщението спира (циркулаторен арест). Ето защо, в случай на спиране на сърдечната дейност, има дефицит на кислород в редица жизненоважни органи. Мозъкът е особено чувствителен към това. Като цяло, мозъчните клетки не могат да оцелеят по-дълго от няколко минути без кислород, преди да умрат.
Такива жертви бързо губят съзнание, спират да дишат и в крайна сметка умират. Ето защо, трябва да се започне реанимация възможно най-скоро. Въпреки че шансовете за оцеляване при сърдечен арест са малки, те се увеличават значително, ако околните се намесят бързо. Начинът, по който трябва да се намесим, е описан по-долу.

Първо осигурете личната си безопасност, а след това безопасността на пострадалия и тази на хората наоколо. След това проверете дали пострадалият е в съзнание и дали има спонтанно дишане.


Проверка на съзнанието на пострадалия

> Леко разтърсете рамото на пострадалия.  
> Попитайте на висок глас пострадалия ”Как сте, добре ли сте?".  


Ако пострадалият отговори /с отваряне на очи или с говор/:


1. Оставете пострадалия в положението, в което сте го намерили. Не го местете, освен ако не е в опасност. Виж Техника на повдигане.
2. Опитайте се да откриете какво се е случило с него.
3. Извикайте помощ, ако е необходимо.
4. Проверявайте периодично общото състояние на пострадалия.


Ако пострадалият не отговори:

1. Извикайте за помощ. Постарайте се да не сте сам, докато оказвате помощ. Докато някой друг извика спешна помощ и донесе Автоматичен Външен Дефибрилатор /АВД, ако е наличен наблизо/, Вие може да фокусирате вниманието си върху пострадалия.
2. Обърнете го по гръб и отворете въздушните му пътища.




Отваряне на дихателните пътища

В безсъзнателно състояние мускулите на пострадалия са отпуснати. Това предизвиква запушване на въздушните пътища от корена на езика му. Рискът може да бъде избегнат, като внимателно наклоните главата му назад и повдигнете брадичката му нагоре. По този начин се отварят въздушните пътища.

Техника за отвеждането на главата назад и повдигане на брадичката:

1. Сложете ръката си на челото на пострадалия.
2. Внимателно притиснете челото и отведете главата назад .
3. Оставете палеца и показалеца си свободни, за да притискате ноздрите му, в случай че се налага да се направи обдишване.



4. Поставете върха на пръстите на другата си ръка под възвишението на брадичката.
5. Повдигнете брадичката, за да отворите въздушните пътища. Не притискайте меките тъкани под брадичката. Това може да затрудни дишането.


Проверка на дишането

След като веднъж сте отворили дихателните пътища на пострадалия, можете да проверите дали диша.

  • Погледнете дали гръдният кош се повдига и спада.

  • Ослушайте се за наличие на звуци или дишане от устата на пострадалия.

  • Опитайте се да почувствате дишането, като доближите бузата си до устата на пострадалия.


Когато проверявате дишането на пострадал: погледнете, чуйте, опитайте се да усетите дишане в продължение на не повече от 10 секунди.

10-секунден период може да изглежда като дълго време, но понякога дишането на пострадал в безсъзнание може да бъде бавно. Ако този период е по-малък, може да уцелите период между две вдишвания, което да Ви наведе на погрешен извод.  

През първите няколко минути след спирането на сърцето, изглежда като че ли  пострадалият се опитва да диша, като че ли едва диша или пъшка шумно от време на време . Околните често тълкуват тези движения като нормално дишане. В действителност това са последните издихания на тялото в борбата му със смъртта. Не трябва да обърквате тези издихания с нормалното дишане.

Ако не сте абсолютно сигурен, че пострадалият диша спонтанно, то той следва да бъде третиран така, все едно че липсва нормално дишане.


Ако пострадалият не отговаря, то съществуват три възможности:  

  • Пострадалият не отговаря, но диша нормално.  

  • Пострадалият не отговаря и не диша нормално. Няма АВД наоколо или АВД – то още не е пристигнало.  

  • Пострадалият не отговаря и не диша нормално. Има АВД наблизо.  


Пострадалият не отговаря, но диша нормално.  

1. Поставете пострадалия в стабилно странично положение. Виж „Техника – стабилно странично положение“.
2. Помолете някой да алармира спешните медицински служби. Потърсете и намерете помощ, ако сте сам на мястото на инцидента.
3. Проверявайте ежеминутно дишането на пострадалия.


Техника за поставяне в стабилно странично положение:  

Ако пострадалият е в безсъзнание, но диша спонтанно, обърнете го в стабилно странично положение.Убедете се, че главата му е наклонена назад и устата му е под ъгъл към земята. Така ще се поддържат отворени дихателните пътища. Така се предотвратява попадане на повърнато или кръв в белите дробове на пострадалия.  

1. Свалете очилата на пострадалия, ако е необходимо.
2. Коленичете отстрани на пострадалия. Убедете се, че двата му крака са изпънати.
3. Поставете близката до Вас ръка на пострадалия под прав ъгъл към тялото му. Извийте ръката му нагоре, като дланта му също трябва да е обърната нагоре.


4. Положете другата му ръка напречно на гръдния кош. Придържайте обратната страна на ръката на пострадалия към бузата му /откъм вашата страна/. Оставете ръката му на това място.


5. С вашата свободна ръка хванете срещуположния на Вас крак за коляното. Повдигнете този крак, но при това не отлепяйте стъпалото от земята.



6. Издърпайте повдигнатия крак към вас. В същото време придържайте обратната страна на ръката към бузата му. Завъртете пострадалия към Вас, за да го обърнете на едната му страна.


7. Наместете горния му крак така, че бедрото и коляното да бъдат под прав ъгъл.



8. Наклонете главата назад, така че да са отворени дихателните пътища.
9. Убедете се, че устата му е под ъгъл към земята. Това ще предотврати задавянето му от кръв или повърнато.




10. Наместете ръката, която е под бузата му, ако това е необходимо да бъде направено, така че главата да бъде наклонена назад.


11. Проверявайте дишането му ежеминутно.

Същите техники могат да бъдат използвани за поставяне на бебе или дете в стабилно странично положение. Ако е нужно, може да поставите зад гърба на детето малка възглавничка или навито на руло одеяло. Това ще направи детето /бебето/ по-стабилно.

При поставянето в стабилно странично положение на бременни жени е по-добре те да бъдат завъртени на лявата им страна. Това предпазва  матката от ограничаване на притока на кръв обратно към сърцето.

Ако се налага да се изчака в това положение повече от 30 минути, обърнете пострадалия на другата страна. Правете това, за да се избегнат травми на нервите на ръката.



Извънгръдни притискания на сърцето и изкуствено дишане

Съживяването е познато като КПР /Кардио-пулмонална ресусцитация/. То представлява комбинация между извънгръдни притискания на сърцето и обдишване. Гръдните компресии осигуряват малка, но съдбоносна доставка на кръв към сърцето и мозъка. Обдишването осигурява минимална доставка на кислород в кръвообръщението. Важно е дихателните пътища да се поддържат отворени.  

АВД е преносимо устройство, което извършва токов удар на сърцето в случай на животозастрашаващи сърдечни аритмии. АВД-то анализира сърдечния ритъм на пострадалия и решава дали електрошокът е препоръчителен, или не. АВД са безопасни и ефективни за употреба както от неспециалисти, така и от медицински професионалисти. Използването на АВД от неспециалисти позволява да се извърши дефибрилация много преди пристигането на професионалната помощ.


> Пострадалият не отговаря и не диша спонтанно. Няма налично АВД или АВД-то още не е пристигнало.

1. Повикайте някого, който да алармира службите за спешна помощ, и го помолете да донесе веднага автоматичен външен дефибрилатор /ако такъв е в наличност/. Оказващият първа помощ трябва да направи това самостоятелно, ако е сам.
2. Започнете с 30 извънгръдни притискания на сърцето.
3. После направете 2 вдухвания.
4. Редувайте 30 извънгръдни притискания с 2 вдухвания.
5. Продължавайте съживяването, докато:
   o пристигне квалифициран медицински персонал, който да продължи процедурите (мерките) по съживяване;  
   o пострадалият започне да мърда, отвори очи или започне да диша самостоятелно;  
   o оказващият помощ се почувства изтощен.  


Техника: Извънгръдни притискания

1. Уверете се, че пострадалият е легнал по гръб върху твърда повърхност.
2. Коленичете до пострадалия и по-точно до рамото му.
3. Поставете дланта на едната от ръцете си на средата на гърдите на пострадалия.




4. Поставете дланта на другата ръка върху първата ръка и сплетете пръстите си.



5. Повдигнете пръстите си нагоре, за да се избегне оказването на натиск върху ребрата. Натискайте върху горната част на корема или долната част на гръдната кост.
6. Уверете се, че раменете ви са разположени точно над гърдите на пострадалия. Натискайте най-малко 5 см (макс. 6 c
м) надолу върху гръдната кост с изпънати ръце.


7. Оставете гърдите да се върнат напълно в начално положение всеки път. Това ще позволи на сърцето да се напълни отново с кръв. Уверете се, че ръцете Ви не са се разплели или приплъзнали от гръдната кост.
8. Компресията и освобождаването на гръдния кош трябва да продължават еднакво време.
9. Направете 30 извънгръдни притискания, както е описано, с честота  100  притискания в минута (може да се правят по-бързо, но не повече от 120 в минута).
10. Продължете с 2 обдишвания уста в уста.
11. Продължавайте да правите 30 притискания на гръдния кош и след това на свой ред 2 обдишвания "уста в уста", не спирайте за проверка.  
12. Продължавайте да реанимирате
, докато:
    o Пристигне професионална помощ и поеме реанимацията;  
    o Пострадалият възстанови съзнание: започне да мърда, отваря очи и диша нормално;  
    o Се изморите прекалено много, за да продължите.
При пристигане на мястото  на АВД, продължете да реанимирате с АВД.


Техника за обдишване уста към уста

1. Отведете главата на пострадалия назад и повдигнете брадичката му.


2. Поставете едната си ръка на челото на пострадалия. Притиснете ноздрите му с Вашия палец и показалец.
3. С другата си ръка поддържайте брадичката повдигната, давайки възможност на устата да бъде отворена.
4. Дишайте нормално. Наведете се напред и поставете устните си около цялата уста на пострадалия. Внимавайте да не излиза въздух от никъде.  
5. Вдухвайте въздух в устата равномерно, като същевременно следите дали се повдига гръдният кош. Всяко вдухване да е с продължителност около 1 секунда.



6. Придържайте главата наклонена назад, а брадичката повдигната нагоре. Повдигнете главата си, за да проверите дали гръдната стена спада по време на издишването.




7. Поемете отново въздух и направете второто вдухване.  
8. Двете вдухвания не трябва да отнемат повече от 5 сек. заедно.

Обдишването “уста към нос” е добра алтернатива, когато обдишването “уста към уста” е
затруднено.

Техника „проверка на устата”

Ако гръдният кош на пострадалия не се повдига след първото вдишване, вземете следните мерки, преди да опитате втори път:


1. Проверете дали има нещо в устата на пострадалия.
2. Премахнете всеки видим обект, който може да блокира достъпа на въздух.
3. Проверете дали главата е отведена правилно и дали бразичката е повдигната достатъчно.  


Правете не повече от два опита за вдухване, преди да пристъпите отново към компресиите.


Автоматична външна дефибрилация

Ако сърцето спре да помпа и кръвта спре да циркулира, казваме, че е налице сърдечно спиране /кардиак арест/. В много случаи обаче сърдечният ритъм все още може да съществува. Този ритъм е толкова неправилен, че сърдечните съкращения не могат повече да бъдат контролирани. Сърцето вече не е в състояние да изпомпва кръв.  

Автоматичните външни дефибрилатори използват електрошок, за да коригират този неправилен сърдечен ритъм. Ако това се направи бързо, нормалният сърдечен ритъм може да бъде възстановен. Тази процедура е позната под термина дефибрилация.  

Автоматичният външен дефибрилатор /АВД/ е компютърно контролирано устройство, което анализира сърдечния ритъм на пострадалия. След като е направило своя анализ, устройството решава дали електрошокът е препоръчителен, или не. АВД е крайно прецизно устройство и ще приложи електрошок само ако това е абсолютно наложително. Съществуват полуавтоматични и напълно автоматични дефибрилатори. Полуавтоматичният дефибрилатор ще Ви даде команда да натиснете копчето за електрошок. Напълно автоматичният дефибрилатор сам ще извърши електрошока.

Дори и след успешен електрошок, Вие трябва да изпълнявате гласовите команди на устройството. Изключително важно е да се продължи със съживяването. АВД не са заместители на извънгръдните притискания и обдишването.

Шансовете пострадалият да оцелее се увеличават, когато оказващият първа помощ използва техниките по съживяване и дефибрилациите в първите няколко минути от спирането на сърцето. В повечето страни в Европа обаче може да изминат 8 или повече минути, докато спешната помощ пристигне на мястото на инцидента. Поради тази причина обществеността трябва да е подготвена да използва АВД.


Мерки за безопасност

  • Подсушете гръдната стена на пострадалия, ако е влажна, преди да прикачите електродите. Отстранете лекарствените лепенки ,ако има такива, върху гръдния кош на пострадалия.  

  • Ако пострадалият е с пейс-мейкър, не поставяйте електродите върху устройството. Вместо това поставете електродите само на едната страна или под пейсмейкъра. Той се вижда като подкожна подутина.

  • Дръжте електродите далеч от всякакви метални накити. Ако е възможно, свалете металните накити, които могат да влязат в контакт с електродите.



> Пострадалият не отговаря и не диша спонтанно. Налице е външен автоматичен
дефибрилатор.

1. Продължете мерките по съживяване до пристигането на автоматичен външен дефибрилатор.


2. Включете дефибрилатора веднага след неговото донасяне. Ако помагащите са двама, вторият трябва да продължи съживяването. Следвайте инструкциите, давани от автоматичния външен дефибрилатор.



3. Открийте предната гръдна стена на пострадалия и прикачете електродите към нея, така както е показано на кутията на дефибрилатора или на самите електроди.



4. Убедете се, че никой не докосва пострадалия, докато автоматичният външен дефибрилатор анализира сърдечния ритъм.
5. Убедете се, че всички са на отдалечено разстояние от пострадалия, когато се налага извършване на електрошок. Натиснете копчето за извършване на шок, ако дефибрилаторът е дал команда за това. Напълно автоматичните дефибрилатори ще извършат електрошока самостоятелно.


6. Започнете с мерките по съживяване /КПР/ незабавно, ако уредът Ви е препоръчал това. Редувайте 30 извънгръдни притискания и 2 вдухвания.


7. Следвайте инструкциите, давани от апарата, докато:

  • пристигне квалифицирана медицинска помощ, която да поеме съживяването;

  • пострадалият дойде в съзнание: мърда, отваря си очите и диша нормално;  

  • оказващият първа помощ се почувства изтощен.


8. Спрете съживяването, ако пострадалият започне да диша самостоятелно. Не изключвайте уреда и оставете електродите върху предната гръдна стена. Ако пострадалият продължава да е в безсъзнание, но има дишане и пулс, то той трябва да бъде обърнат в стабилно странично положение. Устройството няма да допусне излишни шокове.


Съживяване, извършвано от двама или повече помагащи

Ако на мястото на инцидента се намират повече хора, по-добре ще бъде те да се редуват при оказване на първа помощ. Извършването на извънгръдните притискания е много изморително. Качеството на извършваните притискания може да се влоши само след няколко минути. Оказващият първа помощ не винаги е наясно с това. За да се поддържа добро качество при извънгръдните притискания, най-добре е оказващите първа помощ да се редуват на всеки две минути. За предпочитане е това да става след двукратно вдухване.


  • Първият оказващ помощ съживява в продължение на 2 минути /с гръдни притискания и вдухвания/.

  • Следващият също оказва помощ в продължение на 2 минути. Така те могат да се редуват отново.

  • Добре е да се губи минимално време при смяната на помагащите.


Съживяване без вдухвания (КПР само с гръдни притискания)

Много хора, в това число и здравни професионалисти, не приемат обдишването “уста към уста”. Но винаги е по-добре да извършваме поне извънгръдни притискания на сърцето, отколкото нищо. Шансовете за оцеляване на пострадалия ще се повишат, дори ако се съживява без обдишване. Ако не можете или не желаете да извършвате обдишване “уста към уста”, то извършвайте само извънгръдни притискания. Хора без познания по КПР могат да бъдат направлявани по телефона, за това как да извършват само гръдни притискания. Очевидно комбинацията от извънгръдни притискания на сърцето, съчетани с обдишване, е най-добрата форма на съживяване и тя трябва да бъде стандартът.


Бебета и деца

В насоките за оказване на основна първа помощ се правят следните разграничения:  

бебе: възраст под 1 година.  
дете: между 1 година и началото на пубертета.  


Техниките за съживяване на възрастни важат с пълна сила за деца и бебета.  

При деца и бебета няма нужда да използвате много голяма сила, когато извършвате извънгръдни притискания. Притискайте гръдната кост най
-малко до една трета от дебелината на гръдния кош.  

Използвайте два пръста при извършване на извънгръдни сърдечни притискания при бебетата. При деца можете да използвате една или две ръце. По-добре е да използвате двете ръце при по-едри деца. Очевидно е, че е необходимо по-малко количество въздух, за да се извърши адекватно обдишване при деца и бебета.  


Оказващият първа помощ ще знае, че е вдухал достатъчно количество въздух, когато види, че се повдига гръдната стена на пострадалото дете след вдухването.


Съживяване на бебета и деца с автоматичен външен дефибрилатор  

Стандартните външни дефибрилатори могат да бъдат използвани при пострадали от всички възрасти. Ако АВД-то се използва при деца и бебета, най-добре е това да става със специални електроди с атенюатор. Ако няма такива, могат да се използват и тези за възрастни. Позицията на електродите варира във всяка страна.  


Съживяване в случаите на удавяне.
Виж „Удавяне и декомпресионна болест”.  


 
Назад към съдържанието | Назад към главното меню