Жените

Група жени са наобиколили служител на БЧК, който разговаря с тях на арабски. Искат непременно да бъдат чути, изслушани. Някои споделят болката и недоволството си от дългата процедура по предоставяне на статут. Други са по-ентусиазирани и усмихнати, оценяват работата на доброволците на Червения кръст с децата им и ни благодарят.

***
В този ден доброволците на Червения кръст организират игри и занимания за децата на бежанците. Слънчевият двор на „Военна рампа“ кънти от детски глъч и песни. Настроението е приповдигнато и заразява майките и по-възрастните мъже. Младежи бежанци се включват във футболни и волейболни игри на фона на пеещите наредени в кръг от доброволците на Червения кръст пляскащи с ръце деца. Раздвижването е пълно, цветно, шарено и шумно. Успели сме да драснем клечка на апатията и да превъзбудим от щастие центъра за бежанци.
Когато виждат диктофона, всички жени започват да говорят наведнъж, една през друга, всички искат да ни разкажат по нещо, с надеждата тази информация да достигне до някой, който може да реши проблемите им. Нашата подкрепа за тях е да ги изслушаме, да споделят болката си, да им покажем, че не са сами.

-  От юли сме тук. 3 месеца.

Жена: Аз съм Джихан. А живота ми? Дойдох от Камишли, но при мен случаят е по-различен. Мъжът ми отдавна замина – през 1991 г. ... Разделена съм, остави ме с децата. Имам момиче и момче – Санди и Мустафа. Опитах се да им бъда и майка, и баща. Срамота е, не е грях на децата това. А и войната… Съпруг нямам.

Жената с лилавата рокля: Аз съм фризьорка, ако искаш мога да ти направя хубава прическа. Харесва ми това, което правите, как се отнасяте към децата ни, че ги забавлявате с игри, много ми хареса. Да ти направя прическа.

Друга жена: Дойдох вчера. Вечерта. Децата са радостни днес, защото ги накарахте да се отпуснат, да играят, да пеят с Вашите доброволци. Това е леля ми, с децата й, и тя дойде с нас. Много ви благодаря. Харесвам ви!

Друга жена: От 15 дена съм тука. Бяхме в Харманли преди. Имам проблеми със сърцето. В Харманли няма ток.

Тя е млада. Казва, че е сама и търси отговор: За колко време ще получим статут?
- Ние сме от ЧК, нямаме данни.
- Да ама, ама ако случайно имате някакви данни… А защо първо бях в затворения център, а после в отворения? Защо ме сложиха в затворения? Защо не ни докараха от границата направо тук? Стояхме 3 месеца в затворения център, и в крайна сметка, не го броят. Ако ни бяха докарали направо в отворения лагер, щяхме отдавна да сме получили статут. Срамота е, три месеца напразно отидоха…
(всички говорят едновременно)
- Искам да получа статут, за да си извадя паспорт и да отида в друга страна. Да си наема жилище. И за паспорта ми трябва още 1 месец, за да отида в друга страна. Помагате ни много, но ние преди всичко искаме да получим статут!

Една от жените се отделя от групата и пожелава да бъде интервюирана.
- Питайте ме, ще ви кажа.
- Колко деца имаш?
- Със съпруга си съм, баща ми и майка ми. Общо 27 човека. Имам дете и съм бременна в осмия месец.
- Откъде си?
- От Хасаке.
- Как се казваш?
- Казвам се Маали и съм на 27 г.
- От колко време си в България?
- От около 20 дена.
- Колко време си пътувала оттам дотук?
- 3-4 дена и 6 часа през гората между Турция и България.
- Ти и твоето семейство, получавали ли сте досега помощ от Червения кръст?
- За първи път ще получим.
- На каква възраст е детето ти?
- На 2 г. и нещо.
- Имаш ли проблеми, от какво се нуждаеш, как можем да ти помогнем?
- Бременна съм в 8-мия месец. Трябва ми статут по най-бързия начин, заради децата.
- Искам да замина, или да изляза, да си наема къща.
- Търся по-хубаво място, на което да родя и да отглеждам децата си, да съм щастлива.
- Защо избяга от Сирия?
- От обстрелването на въоръжени терористи. Чичо ми загина, племенника ми загина. Братовчед ми и сина му са ранени. В Турция са, не искат да пресичат гората.

Разделяме се усмихнати и знаем, че след няколко дена отново ще се видим. На следващото раздаване на топла супа, или пък при следващите занятия и игри на доброволците на ЧК с децата на бежанците.

Хаотично бягащи по двора деца, предимно под тригодишна възраст. Майките им са се наредили на опашка за дарения. Най-отпред са няколко жени в напреднала бременност с изморен и недоспал вид.

Бягаме от войната

- Откъде сте? Разкажи ми как бягахте?
- Казвам се Аейша и съм от Сирия. Бременна съм в 7-ия месец. Бягаме от войната. Ние сме кюрди от Камишли. Преведоха ни през Турция. Дотам бяхме стигнали с камион. До българската граница вървяхме пеша поне 9-10 часа, много беше трудно и тежко... Истински кошмар.
- А теб не те ли беше страх да не ти се случи нещо по пътя, виждам, че и ти си бременна?
- Да, в осмия месец, казвам се Далила. От Сирия съм, но съм кюрдка. Всъщност ние тук всички сме кюрди. Вървяхме 7 часа с петте деца. Не ме беше страх, а и какво можехме да направим? Смъртта те преследва отвсякъде, а дали ще умрем по пътя - вече ни е все едно. Нямахме избор, освен да тръгнем и да бягаме от тази безсмислена война! Направихме го заради децата и това, което ми е в корема! Не можете да си представите какво е, когато падат бомби.
- От кого точно бягахте?
- В Сирия в момента е война! Такава каша е, че не знаеш изобщо кой кого убива! Но главното е да се убиват! Ужас е, пълен кошмар. Не знаем кой кой е, дали е кюрд, дали е мюсюлманин, дали е сириец или друг - там е такъв ад, искаме само да спасим децата си от смъртта, която ни преследва навсякъде!
 
„Бягаме от войната!“ - повтаряха многобройните майки на опашката за дрешки и одеяла в бежанския център Военна рампа... Опашка за нов живот, за нова надежда и пълно неведение какво ги чака утре.           
 

Жените искат да се върнат в домовете си!

„Ах тези наши мъже в какво ни въвлякоха“ - викат единодушно жените от бежанския център Военна рампа. Те не разбират и не се интересуват от политика, а искат да имат дом и мирно да отглеждат многобройните си деца... Това е мечтата им.
- Как се чувстваш сега, когато избяга и си далеч от куршумите?
- Ох, не ми се говори - въздиша Салима. Като си спомня как бягахме през гората - бременна и четирите ми деца. През нощта нищо не виждахме освен ясното небе над нас. Децата заспиваха, преплитаха им се краката, който е по-голям - сънен несънен, ходи, какво да прави. По-малките ги носим на ръце... Беше много тежко.
- Знаеш ли от кого бягате?
- Знам, бягаме от войната. Но изобщо нямаме и идея кой с кого се бие. Знам само, че ни е страх много.