Финансови отчети - 2010 г.


Данните за състоянието на бизнеса в България през 2010 г. показват някои добри резултати в борбата с негативните последици от икономическата криза - валутният борд е стабилен и се ползва с широко политическо доверие, банковата система също е стабилна, като реализира нетна печалба, въпреки нарастването на лошите кредити. България следва разумна фискална политика. Дефицитът по консолидирания бюджет е сравнително малък- 3.8% от БВП.
Независимо от тези благоприятни показатели, преобладават данните, сочещи трудностите, които изпитва българската икономика. Кризата си отива бавно и болезнено. Инфлацията за 2010г. е 4.5% и е два пъти повече от средната европейска и от заложената в бюджета. Коефициентът на безработица за 2010г. е 10.2/ около 350 хил.души безработни/, където ръстът спрямо 2009г. е с 3.7 пункта. Поради влошена ликвидност на компаниите е намалено банковото кредитиране, вследствие на което се намалява предприемаческата инициатива и размерът на инвестициите. Европейските фондове се усвояват бавно и непълноценно. Фондовият пазар е слаб.
Домакинствата в България и отделните граждани също остро изпитват на гърба си последиците от кризата. Около 1/3 от домакинствата са пряко засегнати. Принудени са да ограничават основни разходи за жизненото си оцеляване като храна, медицински услуги, образование. 41% от домакинствата ограничават основни комунални услуги, 29% ограничават консумирането на основни храни, като 8% пропускат някое от храненията. Прекратява се плащането на социални и здравни осигуровки, което носи пряка заплаха и риск при заболяване или загуба на работа. Безработицата е голяма, като 5% от работещите са загубили работата си, а 30% са засегнати чрез намаляване на възнагражденията и работното време. На най-голям риск от загуба на работата си са изложени най-уязвимите групи от населението - тези с основно или по-ниска степен на образование, както и ромската общност.
С развитието на кризата в Северна Африка и повишаването цената на петрола е твърде вероятно икономическата ситуация да се усложни отново и слабият икономически подем да бъде спрян.
В тази неблагоприятна икономическа среда Българският Червен кръст не преустанови, нито намали подкрепата си за най-уязвимите граждани. Дори много често БЧК се явяваше единствената организация, подала ръка на изпадналите в тежко финансово положение. От голямо значение се оказа подпомагането с хранителни продукти по програмата за разпределяне на интервенционни запаси на ЕС. По тази програма бяха раздадени 10 003 т. храни и подпомогнати 242 хиляди индивидуални и 611 институционални бенефициенти.
Трудностите, които икономическата криза създаде, бяха сериозно предизвикателство за ръководството на организацията на национално ниво и по места, както и за целия състав. Трябваше да се намери разумният баланс за икономии, така че да бъде осигурена издръжката на дейностите в приемлив обем. Финансовата стабилност беше запазена с цената на много усилия и в резултат на пълното разбиране, съпричастност и съдействие от страна на целия състав на организацията.
По отношение на приходите, в организацията се водеше гъвкава политика, насочена към партньори, наематели, държавни институции и др. с цел осигуряване на достатъчно ресурс за покриване на текущите разходи. Като голям успех се отчита фактът, че организацията успя да съхрани финансовия ресурс, представляващ стратегически резерв и предназначен за използване в най-критични ситуации. Разходите бяха обект на непрекъснато наблюдение и контрол. Ежедневно се определяха приоритетите, като финансовият ресурс се насочваше за изпълнение на задачи с преимуществено значение в съответствие със стратегическия план на БЧК, отлагаха се инвестиционни разходи, търсеха се възможности за реализиране на икономии.