Публикации
Да целунем ръка на… “мама” Ганева
Тодорка Ганева е родена през 1928 година в с. Ралево, Плевенско. Завършва в плевенската девическа гимназия “Анастасия Димитрова” и още като ученичка става член на БЧК и активно участва в подпомагането на югославските деца сираци от Втората световна война, настанени в тогавашната мъжка гимназия.

Омъжва за Георги Ганев, офицер от Първа българска армия, участник във войната. Живее в Севлиево до 1953 г., където съпругът й е офицер в гарнизона, а тя се включва в обществения живот на жените на военнослужещите и в дейността на местния Червен кръст. През 1951 – 1952 г. започва изграждането и обучението на санитарните дружини.
Г-жа Ганева става командир на първата санитарна дружина.

След 5 години семейството се премества в Плевен, където се ражда и синът. Тодорка Ганева е назначена за инструктор в Околийския комитет на БЧК – Плевен. Започва активната червенокръстка и обществена дейност на мама Ганева: изграждане на санитарни дружини в кварталите, обучение на населението в курсове ГСО, активно участие в акцията за събиране на помощи за унгарското население. Тя се включва в безвъзмездното кръводаряване, където се среща с хиляди хора и ги агитира да дарят кръв. Самата тя е многократна кръводарителка – над 20 пъти. Наградена е с медал за почетен кръводарител.

След пенсионирането си през 1983 г. тя продължава и до днес да работи за Българския Червен кръст като зам.-председател на Общинския съвет на БЧК – Плевен.

Днес тя би трябвало само да бере плодовете на своята пролет и своето лято… Но все още неуморно жъне в плодородната нива, наречена Български Червен кръст.
Погледнеш ли я, веднага разбираш, че при нея няма шест-пет. Внася респект още при първата среща и знаеш, че ще трябва да работиш по мъжки.

До преди десетина години БЧК организираше Национален фестивал на здравните и червенокръстките радиопредавания. Колко конкурси съм преживяла с тази жена, на колко мъдрост ме е научила тя… Никога няма да забравя как заплака след като чу записа на предаването “Писмо от две сърца”, а след това още веднъж – в Хисар, когато разбра, че журито не класира материала. И двете бяхме много щастливи, защото след години Националното радио излъчи това предаване, което получи и награди от Комитета на българските жени и от “Вестник за жената”.

Тази мила жена винаги ме е възхищавала със своята неуморност и ентусиазъм. Делова, грижовна, състрадателна - за мене винаги е означавала много. И за да работа повече от 15 години с Българския Червен кръст, го дължа именно на нея. Тя знае как да те накара, как да ти вдъхне надежда и кураж, как да те спечели… С нея никога не е скучно. И колкото по-тежък и труден става животът ни, толкова по-силно става чувството й за хумор.

В спомените си пазя случай след зоналния преглед в Русе. Сядаме с нея в таксито и при тръгване тя казва на шофьора, сложила всичките ни пари на дланта си: “Ей, момче, карай на гарата, но да знаеш, че само толкова имаме! Ако не стигнат, ще ти дадем козунак”. Каквото и да ти е на душата, в такъв момент не може да не се разсмееш неудържимо.

Много често съм се разминавала с нея на входната врата. Тръгнала забързана към кварталите на Плевен, за да работи за БЧК: членски внос да събира, помощи да разнася, да помага… Стотици млади хора могат да завидят на ентусиазма й и да се поучат от упоритостта, с която работи.

А “мама” Ганева, както я наричат всички, отдаде 57 години от живота си за тази хуманна организация. Колко ли са хората в Плевен, които знаят за нея и са разбрали, че тя знае цената на милосърдието и саможертвата? Аз вярвам, че дълбоко в себе си, макар и изморена, тя е удовлетворена от това, че е поднесла хляб, че е помогнала на толкова хора…

Все още пъргава, забързана, “мама” Ганева е отворила широко сърцето си за човешката болка и не спира да работи, да прави хората около себе си по-добри и по-човечни.

Залисани в трудния и напрегнат делник, като че ли отвикнахме да се вглеждаме в хората край нас. Забързани да осигуряваме насъщния, сякаш оглушахме и ослепяхме за красивото. Не смеем да го оценим, а дваж не можем да благодарим.

Напук на сивотата и нищетата, аз се вглеждам в тази жена. Ценя всичко в нея и за онова, което ми е дала и на което ме е научила, й благодаря.

Целувам й ръка!

Валерия ДИМИТРОВА
Общински съвет на БЧК – гр. Гулянци