Публикации
Социални дейности
Кой се грижи за самотните възрастни хора в най-бедния и застаряващ район на страната - bTV - 07.06.2017


Червеният Давидов щит на Израел дари две линейки на БЧК - БТА - 11.02.2016 г.


bTV - Репортаж за раздаването на храни, д-р Н. Тодоровска - 11.02.2016


За безценния жест да дариш кръв и да спасиш живот - БНТ, 12.06.2015 г.


"Забравените" - bTV - Преди обед, 16 април 2015 г.]


Забравени ли са възрастните хора в Северозападна България - bTV - Преди обед, 2 април 2015 г.


Д-р Надежда Тодоровска: БЧК участва в разработването на модел за въвеждане на интегрирани здравни социални услуги в малките населени места в България
Информационна агенция “Фокус” - Общество



Д-р Надежда Тодоровска, заместник-генерален директор на Български червен кръст в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Заговори се за въвеждане на нов вид социално-здравни грижи в малките населени места със сътрудничеството на БЧК. Можете ли да ни разкажете повече за това?
Д-р Надежда Тодоросвска: БЧК съвместно с Министерството на труда и социалната политика, Министерство на здравеопазването и Швейцарски червен кръст разработват модел в България за въвеждане на интегрирани здравни социални услуги, които са особено важни и необходими за малките населени места. Проектът, по който работим и се финансира от Швейцарската агенция за сътрудничество и развитие, се прилага във врачанска област в четири общини – Враца, Бяла Слатина, Оряхово и Криводол. На тези места ние успяваме да покрием с персонал от около 50 човека над 400 пациенти. Това са възрастни хора с хронични или трайни увреждания, хронични заболявания и най-вече са сами и са в един много нисък социален статус. Те не биха могли сами да си помогнат или да наемат някой друг, който да им съдейства в ежедневните нужди, а също така и редовно да проверява тяхното здравословно състояние. Това са екипи от четирите Центъра „Домашни грижи”, които са съставени от медицински сестри и домашни помощници, специално обучени, за да вършат тази работа. Надявам се този модел да покаже своята ефективност с цел именно да се приложи в цялата страна. Знаете, навременните грижи за възрастните хора ще спестят много разходи на държавата по отношение на болнично лечение и хоспитализация. От друга страна регулярната среща с медицинската сестра всъщност внася едно успокоение у самите хора и те не звънят за щяло и нещяло на Спешна медицинска помощ. Има много допълнителни ефекти от това да се създаде и да се приложи правилно един такъв модел. Надяваме се, че заедно с институциите и другите неправителствени организации ще постигнем и създадем стандарта на тази услуга, за да може крайният потребител да бъде гарантиран, че ще получи една качествена услуга от здравна и социална гледна точка. Един човек на практика се грижи за десет нуждаещи се. Това за мен е най-високата в момента в България успеваемост да покриеш нуждите на потребителите. Това е една качествена услуга, която очевидно се доказва с подобряване състоянието на хората. Това са възрастни хора над 75-годишна възраст, за които особено в есенно-зимния период е важно да могат да получат адекватна грижа в този труден за тях сезон.

Фокус: Кои хора ще могат да се възползват от тази услуга? Има ли някакви критерии?

Д-р Надежда Тодоросвска: Да, има критерии. В момента ми е трудно да изброя всички, защото те са разписани много точно. Прави се комисия, която разглежда молбите. В момента са 400 човека, които се обгрижват по линия на тази програма от тези четири центъра. Те са възрастни хора, които трябва да са над 65-годишна възраст, да имат до 300 лева на член от семейството. Това са хора, които не са прехвърляли своите имоти на някой друг, за да ги гледа и подпомага, не участват в никакви други програми за подпомагане, които да са аналогични на тази, за да няма двойно финансиране. Приоритетно се приемат хора, които са самотно-живеещи и на практика не могат да разчитат на никой друг освен на нашите центрове за домашни грижи. Това е интересното – да съумеем да създадем финансовия мениджмънт. В момента работим по изграждането на такъв. Имаме специален софтуерен продукт, който създадохме. Знаем колко ще струва една такава услуга било то на държавата, спонсор или донор. Няма значение кой ще е източникът на финансирането, важното е обаче да се знае, че тази услуга е ефикасна и парите, които се дават, си заслужават. Чрез този модел, се опитваме да запълним една празнина в системата на здравеопазването. Имаме болници и лични лекари, които знаете колко са недостатъчни, а между тях нямаме нищо друго. Имаме Спешна помощ, която трябва да извършва неспецифични за нея дейности, за да покрие нуждата на населението от здравна грижа и консултации, които би трябвало да се извършват по друг ред. Затова се надявам, че чрез този модел ще съумеем да помогнем и на здравната система да заработи още по-ефективно. Има неща, които светът вече е измислил. Това, което обаче ние правим чрез нашия проект е да създадем възможности за независим и достоен живот на възрастните хора. Имаме нужда да създадем една система, работеща в България, която да е освен икономически изгодна за държавата, също и много близка до човешката страна на хората, така че да бъдат заедно и да си помагат.

Фокус: Какви документи за кандидатстване трябва да подадат хората, които желаят да се възползват от тази услуга?

Надежда Тодоровска: Има такова заявление, което се подава в съответния офис на центъра в четирите града. Тези заявления се разглеждат и обсъждат при наличие на капацитет от дадения център с участието на представител на Агенцията на Дирекция „Социално подпомагане” в общината, с представител на кметството, на РЗИ и на БЧК. Документите се подават в центровете „Домашни грижи” на БЧК в тези четири града - Бяла Слатина, Криводол, Оряхово и Враца. Може също така и в нашия офис на организацията на БЧК във Враца. Ние обслужваме и селата около самите градове, в които са центровете, така че в общината има и села, но ми е трудно да ви кажа колко точно са включени.
Фокус: Предвидено ли е да се въведе нов вид професионална квалификация?
Д-р Надежда Тодоросвска: Да. Обсъдихме това и със социалното министерство, и с Националната агенция по професионално образование и обучение. Имахме идеята да се създаде нова професия, но е излишно да натоварваме вече съществуващата номенклатура и предстои създаването на работна група, която да обсъди къде точно социален асистент да надгради, за да може да стане още по-добро сработването на екипа, който е от различен тип кадри. Медицинска сестра, която е професионалист по здравни грижи и съответния домашен помощник или социален асистент, ако това бъде в бъдеще професията, за която ще бъде възможно да се донадгради с необходимите познания, умения. Тук не става въпрос само за едно изчистване на дома, пазаруване и т.н. Става въпрос наистина за една комплексна грижа към дадения потребител и допълване на хората в екип. Медицинските сестри също не са много и намаляват. В малките населени места все по-рядко се срещат, така че ние трябва да направим всичко възможно, за да запълним този вакуум, който се създава от липса на хора, работещи в тази сфера и да създадем условия за една добре развиваща се професия и реализация на тези, които биха избрали да работят тази работа.

Фокус: По какъв начин ще се придобива тази професионална квалификация?

Надежда Тодоровска: Вероятно по реда на вече разписаната нормативна уредба към Националната агенция за професионално образование и обучение, но това е в момент на обсъждане и не бих могла да изпадна в по-голяма конкретика.

Фокус: Според Вас кой е най-добрият начин, за да се доразвие и реализира тази услуга?
Д-р Надежда Тодоросвска: Най-добрият начин е първо тя да бъде законово обоснована, защото в момента медицинската сестра няма право да извършва такива домашни посещения. Това го правим в нашия проект, защото е пилотен и е някакво изключение, но на практика в другите места не би следвало да има такова право на базата на сега действащото законодателство. Това е едно от нещата, които ние искаме и се надяваме в първата половин година на 2015 година да съумеем с усилията на нашите съвместни партньори да изменим закона за здравето, така че тази дейност на медицинската сестра да бъде ясно регламентирана и уточнена. Важно е и създаването на допълнителната професионална квалификация, която надгражда вече съществуващи умения и знания. Освен това е важно да се въведе не просто регистрационен режим, а и лицензионен. Тези, които наистина могат да изпълнят услугата интегрирана здравна грижа със социална услуга, да докажат, че наистина го могат, за да не се постигне някакво изкривяване в последствие на предоставянето на тази услуга и най-вече на занижаване на качеството на здравната грижа. Ако ние имаме един добре развит пазар на социалната услуга, ние виждаме, че тук в здравеопазването е доста по консервативна системата и тя е направена по-консервативна досега именно за това да се спазват определени медицински стандарти. По тази причина според мен би трябвало да има един лицензионен режим на организациите, които искат да се занимават и да извършват този интегриран тип услуга. Това са едни важни, устойчиви елементи, които ще допринесат и в последствие за осигуряване и на финансирането на тази услуга. Когато една услуга е изгодна на държавата, на донора, на съответната програма или на съответния човек, който иска да си я заплати, защото може да има такива, които искат да си платят тази услуга, те трябва да знаят, че наистина плащат за качествена услуга.

Фокус: Какви са възможните начини за финансиране?

Надежда Тодоровска: Много са, както ви казах, може да бъде общински или държавен бюджет, може да бъдат оперативните програми, които България вече разписа с Европейската комисия. Могат да бъдат частни донори, частни потребители, които искат да платят за тази услуга на свои близки. Много и различни са финансовите потоци, от които може да се черпи, но пак ви казвам, никой не би дал пари за нещо, което не си заслужава. Тоест, ние трябва да изградим една качествена услуга, да гарантираме, че тя е качествена, да гарантираме механизма за контрол върху качеството на тази услуга, за да има съответното финансиране. На практика, тя е финансово изгодна първо защото спестява пари на държавата, на всеки един от нас. Всеки един от нас има възрастен близък около себе си, за когото, ако трябва да се грижи, той трябва да отдели време и пари, да се откъсне от работното си място или да наеме друг човек и не се знае накрая какъв ще бъде ефектът от цялата тази самодейна работа, ако нямаме една качествена и добре направена система в тази сфера.
Фокус: Какъв е ефектът от вече реализиралия се подобен проект във Враца?
Надежда Тодоровска: Той е изключително важен от гледна точка първо на потребителите. Миналата година завършихме със срещи с потребителите, с общините и тези срещи бяха изключително ползотворни. Хората се зарадваха, че проектът ще продължи. Оценяват я като качествено различна услуга от всичко, което до този момент са видели в общността и много държат точно такъв тип услуги да продължи като част от политиката на това правителство.

Фокус: Кога ще могат хората от цяла България да се възползват от тази услуга?
Надежда Тодоровска: За да може да се възползват хората в цяла България, първо трябва да се случат тези нормативни изменения, за които преди малко ви спомена. Този проект е локализиран само във Врачанско и е изключение по него медицинските сестри да извършат такива домашни посещения, с които им е разрешено да правят инжекция или превръзки. Не става въпрос само да се мери кръвно налягане, а става въпрос и за важни манипулации, които да помогнат долекуването на един пациент, който е излязъл от болница, да кажем след счупване, инфаркт, инсулт или нещо друго. Знаете, че клиничните пътеки са определен брой дни и съответно те не са достатъчни за възстановяването на човека. Това, което ние правим е вплетено в Здравната стратегия 2020 като идея и цел. Заложено е и в Националната стратегия за дългосрочна грижа, така че по отношение на още нормативни документи ние извървяхме заедно с партньорите много важен път, постигнати са важни опорни точки, но все още предстои да се случат и други промени, с които да направим тази услуга устойчива и възможна да бъде приложена в другите части в страната.

Фокус: Защо избрахте точно този регион?
Надежда Тодоровска: Когато кандидатствахме, нашите донори искаха да бъде в трудна икономическа област. Знаете, че Врачанско не е от най-силните области в България, мястото е смесено с ромско население. В нашия проект участват и много роми, които са назначени също на работа, а също така и обгрижваме възрастни хора от ромски произход, така че тук има многостранен ефект нашият проект. Има истинска интеграция на малцинствата чрез включването им в работата по този проект и на практика чрез предоставяне на услуги на техни възрастни в общността.
Люба АЛЕКСИЕВА
понеделник, 19 януари 2015 18:17:10