Публикации
Работа с бежанци
Очаква ли ни нова бежанска вълна - News7, 24.08.2015


За кризата с бежанците и помощта на БЧК
Христо Григоров – председател на БЧК, Мариана Стоянова – директор на бежанско-мигрантската служба на БЧК
BG on Air, „Полиграф +”, 08.01.2015 г.


Водещ: Новата година не може да отреже като с нож проблемите, които има в държавата ни, и най-често тя от първите си дни започва поразително да прилича на старата. Така и този път, още в началото на януари, медиите алармчираха за опасността от поредна бежанска криза в страната ни. Опасност, може би донякъде преекспонирана в новинарската засуха по празниците, но и съвсем реална заради очакванията за засилен мигрантски поток към южната ни граница и изтеклата информация, че западни държави могат да ни върнат, според правилата на Европейския съюз, хиляди чужденци, които са регистрирани като бежанци у нас. Стигна се дори до напрежение между силовите институции, арбитрирани от президента, кой точно трябва да бди край граничната бразда. Подхващаме и ние отново тази тема, която многократно разисквахме през 2014 година, но от по-различен ракурс – ракурсът на Българския червен кръст (БЧК) и неговият председател г-н Христо Григоров, доколкото организацията има опит и традиции в работата с бежанци и имигранти, и доколкото това беше структурата, според общото мнение, се справи най-добре в драматичната ситуация с наводненията миналата година. С него в студиото е и г-жа Мариана Стоянова – директор на бежанско-мигрантската служба на БЧК. Здравейте. Честита Нова година и на вас. За жалост след празничните поздрави и пожелания, веднага трябва да спомена, няма как да отмина, този шок, който преживя вчера Европа, заради атентата – не, направо разстрела на цяла една редакция на едно сатирично провокативно и много смело френско издание - „Шарли ебдо“ от джихадисти – представители на радикалния ислям. Как приемате този пореден акт на ужасяваща агресия.
Христо Григоров: Ние изпратихме нашите съболезнования до френския посланик, до Френския червен кръст, и респективно до френския народ, защото това, което се случи, е неприемливо.
Водещ: Меко казано неприемливо.
Христо Григоров: Така че нека да приеме и целият френски народ нашите съболезнования. Мисля, че като една държава-членка на голямото семейство, ние не можем да останем безучастни. Така че те имат най-дълбоко разбиране и съчувствие.
Водещ: Споменавам това, защото сме длъжни да реагираме на ставащото, но защото то има някакво, макар и далечно, индиректно отношение към темата, с която се захващаме. Тъй като говорим за хора, които прииждат на европейския континент от други географски ширини, изповядват друга религия, по различен начин те приемат и защитават тази религия, ако става дума за това, в крайна сметка, защото зад афиша може би се крие нещо съвсем друго, крият се някакви други интереси. Та, да преминем към поредния прилив на опасност от бежански поток в България. Според вас, всъщност, реална ли е тази опасност? И каква готова има БЧК да помогне на държавата, ако тя ни застигне?
Христо Григоров: Ако се върнем назад, в едно ваше предаване миналата година, още тогава ние изразихме нашите опасения за една нова вълна. Защото за нас това е една реална опасност, която застрашава не само България, но и чрез България, и Европа. Така че това не е една хипотеза, а е реалност.
Водещ: Не е новост в новата година.
Христо Григоров: Да, не е новост в новата година. Именно ние продължаваме да готвим нашата бедствена готовност. Вие знаете, че ние имаме закон на БЧК, към който закон държавата е много ясно определила правата и задълженията. Тя помага, но е възложила една част, от което е възложило, то да бъде в бедствена готовност, а именно да помогне на държавните институции в една такава ситуация.
Водещ: Какви точно ангажименти ви е възложила държавата?
Христо Григоров: Ако се върнем назад, още в самото начало, когото никой не беше готов за поемането на първата вълна, БЧК отвори своите бедствени складове, ние помогнахме на около 1 500 човека с всичко. И дадохме възможност на държавата в тези 10-15 дена да завърти своите механизми. Какво може да направи БЧК? БЧК може да направи това, което е правило досега – да бъдем партньор на тези нещастни хора, които напускат родината си да търсят спасение и убежище, и да помагаме на държавните институции. Имаме възможността, имаме готовността. Може би ще бъде интересно за вашите зрители в национален ефир, че БЧК разполага с 5 големи склада в цялата страна. Ние имаме готовност да подпомогнем веднага 12 000 човека, имаме транспорт, комуникация. И разбира се, за всичко това, което поддържаме, ние сме включени с една малка част в държавния бюджет, за да може държавата това, което ни е възложила да изпълняваме, да бъде и осигурено до известна степен. Така че готовността на БЧК е налична. Ако се направи един анализ на това, което сме свършили през изминалата година, ще се види, че тя не е малка. Ние, ресурсът, който успяхме да привлечем и да подпомогнем държавата, или респективно тези хора, е някъде около 7 млн. лева. А това не хич не е малко в този момент.
Водещ: Така е, наистина. Г-жо Стоянова, вие сте директор на тази служба, на тази структура към БЧК, която е създадена, ако не се лъжа, преди десетина години -1997 година – малко по-малко от 10 години. Как работите вие на практика? Как е устроена работата ви? Какви затруднения вие срещате? Очаквате ли от някои общински институции, служби помощ?
Мариана Стоянова: Ние работим в пряка координация и взаимодействие основно с Държавна агенция за бежанците…
Водещ: Която отскоро е отново с ново ръководство – новото старо ръководство.
Мариана Стоянова: Да. Това научихме и ние вчера. С Гранична полиция, Дирекция „Миграция“, и разбира се, с Министерство на здравеопазването, с основните структури. Веднага искам да допълня, че благодарение на нашите 28 областни съвета, покриваме плътно територията на цялата страна, т.е. където и в какъвто и един момент, лица, търсещи закрила или получили закрила, да се намират в някой регион на страната, имаме нашите щатни специалисти и доброволци са подготвени за работа с бежанци на терен. Ние пряко с тях работим, изпълняваме различни програми – може би това ще е интересно на Върховния комисариат на бежанците, на Глобалния фонд за превенция на ХИВ, СПИН, малария, туберкулоза…
Водещ: Предполага се, че този програми са добре финансово подсигурени?
Мариана Стоянова: Да, за тези програми ние кандидатстваме ежегодно, одобряват се такива програми, изпълняваме. Програми на Върховния комисариат ние изпълняваме от 1993 година. Може да си представите…
Водещ: От студиото ни поправиха, че сме зле с аритметиката. Всъщност от 1997 година до сега са не близо 10, а близо 20 години. Т.е. вие действително имате сериозен опит и /…/, както и…
Мариана Стоянова: Имаме капацитет, който е така един стабилен, една устойчивост и приемственост в дейностите, които изпълняваме през годините. Фокусът ни е към уязвимите лица сред бежанците, и основно това, което БЧК прави, това е да подпомага държавните институции.
Водещ: Казахте с кои държавни институции работите непрекъснато, просто работата го налага. Г-н Григоров, направи ми впечатление през лятото по време на наводненията, че беше относително добра координацията във вашата дейност и тази на държавните и общинските съответни институции и служби. В момента каква е комуникацията ви с тях? Получавате ли оттам актуална и редовна информация за бежанския поток, какви са прогнозите, нали, да се увеличи той през следващите месеци?
Мариана Стоянова: Да.
Христо Григоров: Знаете ли, вашият въпрос е много интересен за координацията. От една страна БЧК няма никакви проблеми с координацията на държавните институции. Ние работим с всичките много добре, но въпросът е дали имаше достатъчна координация между съответните институции. Не може…
Водещ: Т.е. вие с тях добре работите, добре се координирате, но те по между си трудно се координират?
Христо Григоров: Това беше въпросът. Имаме примери и в Бургас, имаме примери и в Мизия. Един отговорен фактор казва, че наводнението е от дъжда, другият отговорен фактор казва: Абе, какъв дъжд, виж какви шарани има по улиците…
Водещ: Плуват по улиците…
Христо Григоров: Да, така че това е въпросът, но аз мога да погледна от този момент и искам да ви кажа, че вече в момента има чувствително по-добра координация между институциите, което рефлектира и върху общата ефективност на нашата обща работа на терен. Така че за момента този проблем не се състои за координацията между институциите. Ние работим изключително добре с всички.
Водещ: От една страна е важно, когато тези хора дойдат на българска територия те действително да бъдат приети, да бъдат подкрепени по някакъв начин, да се уреди статута им. Но от друга - възможно ли е по някакъв начин да се ограничи потока на нелегалните имигранти в България? Тук напоследък се заговори отново…затова беше това напрежение между МВР и Министерството на отбраната кой трябва да бди на границата, тази ограда 30 километрова, която предстои да се разрасне от кого трябва да се изгражда. Според вас една такава ограда, преграда гранична ще помогне ли да се ограничи потока?
Христо Григоров: Може би трябва да тръгнем малко по-назад – къде е оградата, която беше изградена със средства на целия български народ преди 25-30 години?
Водещ: Имате предвид т.нар. кльонове по границата?
Христо Григоров: Кльонове, когато имаше във Варшавския пакт и НАТО, ние имахме една от най-добре охраняваната граница. Имаше кльонове от двете страни с огромни количества материал. Къде изчезна всичко това? Някой зададе ли го този въпрос? И сега българският данъкоплатец отново трябва да вади средства – аз, вие, нашите зрители, и да възстановяваме нещо, което реално съществуваше.
Водещ: Има коментари, че премахването на тези кльонове е било вид ангажимент, задължение наше като членове на ЕС?
Христо Григоров: Да не го коментираме, само го споменаваме.
Водещ: Споменаваме го, маркираме го- да.
Христо Григоров: Но вижте, оградата си е ограда, но тук аз считам, че това което трябва да се направи – трябва да се потърси причината, която кара тези хора да напускат своите страни, защото ние много ни е лесно да анализираме това, което се е случило, но и в България се забелязва, че не се анализират причините за това, което се е случило. Даже ако се върнем назад с бедствията, това също все още не се анализират причините за бедствията. Именно в това студио ние поставихме първи въпроса за незаконното изрязване на горите, за това, че България се превърна в сметище – хвърлят се боклуци навсякъде, за незаконното …
Водещ: За незаконното строителство…
Христо Григоров: И най-важното водоемите. Кой /…/…
Водещ: За стопанисването на водоемите.
Христо Григоров: И хубавото е, че най-после това нещо влезе в устата на българските политици, и аз вярвам, че много скоро самата политическа структури ще намери решение на тези въпроси, защото ако ние не си отговорим на тези въпроси трябва да ви кажа, че нас ни очакват за в бъдеще още по-големи бедствия. Природата си е природа, но човешкият фактор - човешки фактор.
Водещ: А кога бежанската вълна към България може да се превърне в бедствие? Всъщност в момента държавата ни колко още нови чужденци е готова да приеме, да подкрепи, да уреди по някакъв начин статута и живота им в България, и над каква граница вече ще се наруши живота ни, нормалния ни живот?
Христо Григоров: Разбрах ви. Ние сме помогнали за момента реално между 8 и 4…около 12 000 човека. Не трябва да се забравя, че икономическото състояние в България е изключително тежко, българинът живее изключително тежко в последните 10– 15 години. И влизането на един по-широк, мащабен поток от бежанци - нещо, което е съвсем реално, и ние не трябва да си затваряме очите, ще създаде доста голямо социално напрежение, което пък ще провокира ксенофобия. В момента това нещо е туширано с усилията на всички, но това е една реална опасност. И имайки в предвид…
Водещ: А можете ли да се ангажирате с някакво число?
Христо Григоров: Само ако ми позволите да довърша. И ако се има в предвид, че ние сме част от едно голямо европейско семейство, вече това не е само проблем на България. Това е европейски проблем, и когато се говори за помощ на тези, които евентуално биха тръгнали и дошли в България, тук вече Европа трябва да погледна на България с друго око, имам предвид във финансово подпомагане, защото тези хора, които идват, те трябва да бъдат нахранени, стоплени, облечени,лекувани. Това всичко е финансов ресурс. България не може да извади един финансов ресурс в момента за един такъв голям поток.
Водещ: В края на краищата, да. Най-верният подход е да има една общоевропейска политика, и тежестта да се разпределя относително равномерно между отделните страни. И в края в заключение, г-жо Стоянова, какви са трудностите при работата на терен, както казвате вие, на място, когато там идват тези хора? Едните са с /…/ статут, другите в очакване на статута си в България. Какви точно трудности имате там?
Мариана Стоянова: Както самата вие казахте, хората са с различен статут, различни нагласи – профилът е много динамичен. И това, което е едно основно предизвикателство на терен, това е да мотивираме самите хора и те да се стремят към една интеграция и спазване на правилата. Това е един ангажимент, които ние като организация сме поели и работим с хората, освен да ги подпомагаме с основни нужди. Също така да работим на ниво мотивацията да се адаптират, интегрират, приемат условията в България, да бъдат наясно какви условия предлага България.
Водещ: Изключително важно и ценно е това, което казахте, че в крайна сметка, има някой, който да работи с тези хора и да им казва къде са попаднали и какви са правилата на живот в тази държава, за да имат по-малко напрежение, противоречие между местната власт и тях.
Мариана Стоянова: Точно така.
Христо Григоров: И тук има също така много важен момент. Ние говорим за бежанците като хора, които търсят един нов статут и в икономическата област, но трябва да имаме предвид, че това, което стана във Франция, ние не сме застраховани, че чрез тези хора и чрез канали няма да влязат и такива личности. След като България разби всички свои структури за сигурност, за информация – това не е тайна, ние много добре знаем какво стана тези 25 години, ние просто сме оголени. И затова тук ще трябва да помага и обществото и на институциите, където има сигнали, където има някакви информации, да можем да стиковаме общо нещата си, за да можем да предпазим и нашите деца и себе си да предпазим.
Водещ: Нека това да бъде финал на тази серия от този дълъг разговор, който очевидно няма да свърши сега.
Христо Григоров: Готови се по всяко време, когато имате информация, при нас има всеки божи ден информация. Искам да ви пожелая една спокойна, малко по-парична година, да имаме също по-голям късмет и даде Господ да погледне на България с едни по-добри очи. Знаете ли, миналата година само вулкан не е изригнал в България. Ако направим едни анализ, ще видим, че само вулкан не е изригнал. И да вярваме, че по-доброто идва.
Водещ: Благодаря ви.