НОВИНИ

22.08.2014 г.
Точно 150 години след Първата Женевска конвенция
Швейцария и Международният комитет на Червения кръст мобилизират сили за повече съобразяване с принципите на международното хуманитарно право
Точно преди 150 години е подписана Първата Женевска конвенция за подобряване участта на ранените и болните при въоръжени конфликти. Основната цел на този документ е да се осигури така необходимото хуманно отношение дори и по време на война.

Днес, Швейцария и Международният комитет на червения кръст (МКЧК), които дадоха своя принос за пропагандирането на международното хуманитарно право на международната сцена, продължават да се борят за това, принципите на конвенцията да получат по-голямо уважение по целия свят. За съжаление, все още не съществуват ефективни механизми, които да гарантират тяхното прилагане.

Съвременните военни конфликти вече не приличат на масовите кланета от 19 век. Сраженията, които някога се състояха върху обособени за целта бойни полета, сега все повече се изместват в самото сърце на населените райони. Традиционният тип война, водена между въоръжените сили на две или повече враждуващи държави, вече по-скоро е изключение. Конфликтите в наши дни все по-често нямат международен характер и основните им жертви са цивилните граждани.

Международното хуманитарно право се адаптира към това развитие. Разтърсени от страданията и разрушителната лудост на Втората световна война, Държавите се събраха през 1949 година, за да запишат в четирите женевски конвенции волята си за пълна защита на всички лица, които не участват по принцип или вече не са в състояние да участват в сраженията, като например ранените или болни войници, военоплениците и цивилните граждани. Пред 1977 и 2005 г. три допълнителни протокола допълниха този основополагащ елемент на международното хуманитарно право. Осъдени са използването на специфично оръжие, като например биологично или химическо, касетъчните боеприпаси и противопехотни мини. Правото предвижда достатъчни ограничения, целящи защита на най-уязвимите лица от жестокостта на войната. Постигнат е известен напредък по отношение на практическото приложение, например обучението на войниците или наказателното преследване на най-тежките военни престъпления - благодарение на създаването на Международния наказателен съд.

Въпреки това, почти всеки ден от всички краища на света пристигат ужасяващи свидетелства за страдания, породени от въоръжени конфликти. Твърде често става въпрос за грубо погазване принципите на международното хуманитарно право в голям мащаб. В член първи – общ за четирите Женевски конвенции от 1949 г., Държавите се ангажират да съблюдават и утвърждават техните принципи при всякакви обстоятелства. Но и досега, те пренебрегват взимането на необходимите мерки, за да изпълнят поетите ангажименти. От самото си зараждане, международното хуманитарно право е лишено от механизми, позволяващи ефективно му прилагане на практика. Често това води до масова смърт и отчаяние сред цивилното население, пряко засегнато от войната.

Принципите на международното хуманитарно право имат универсална стойност. Но тяхното съществуване само по себе си не е гаранция и изисква постоянни усилия. Право, което често бива нарушавано, без това да предизвиква сериозна реакция, рискува постепенно да изгуби своята тежест. Трудно е да си представим всички последици, които това би имало за жертвите на въоръжените конфликти.

Затова, Швейцария и МКЧК водят консултации от 2012 г. с всички Държави с цел да се определи най-добрият начин за утвърждаване принципите на международното хуманитарно право, основавайки се на мандата, получен по време на 31-та Международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец. Швейцария и МКЧК са убедени, че Държавите се нуждаят от форум, в рамките на който заедно да взимат необходимите мерки. Подобен форум би подбудил Държавите да дискутират редовно и систематично средствата за изпълняване на собствените им задължения. Дискусията би им позволила да създадат една цялостна картина на настоящото положение, отразяваща прилагането на практика на поетите ангажименти и свързаните с тях трудности. По този начин, Държавите ще могат най-сетне да направят необходимото, така че да се утвърди авторитетът на международното хуманитарно право, например чрез взаимна подкрепа с цел развиване и усъвършенстване на необходимия капацитет за изпълнение на поетите ангажименти. Те биха могли да се информират взаимно и да популяризират най-ефикасните мерки за изпълнение на тази така сложна задача.

Един форум на Държавите би позволил да се създадат гаранции, че новите форми на водене на война (например по отношение на военните технологии) ще бъдат в съгласие с правото, а не обратното. За тази цел е необходимо да е налице редовен диалог по актуалните въпроси на международното хуманитарно право. Важно е Държавите да разполагат с адекватен инструмент, за да могат да реагират в случай на сериозни нарушения, за предотвратяване на подобни престъпления в бъдеще и защита на цивилното население от нови страдания. Един механизъм за изследване причините за тези нарушения е особено необходим.
В съгласие с мандата, Швейцария и МКЧК ще отправят конкретни препоръки за учредяването на такъв форум пред 32-та Международна конференция на Червения кръст и Червения полумесец, който ще се проведе в края на 2015 г. в Женева. Тогава Държавите ще имат възможността да решат какво да бъде предприето.
От приемането на Първата Женевска конвенция преди 150 години, международното хуманитарно право се превърна в основен стълб на международното право. Неговите принципи имат за цел да се защити онова, което е най-присъщо на човешкото същество: хуманността.

Става дума за неизменни принципи, утвърждавани през вековете от различните култури. Без тяхното съблюдаване, ние не бихме могли да избегнем израждането на войните в примитивни актове на варварство. Нашето поколение е длъжно да събере на едно място тази съвкупност от принципи, създавайки необходимата институционална рамка, която да работи в полза на тяхното прилагане. За да бъдат постигнати резултати, правото се нуждае от адекватни инструменти. Никога, през цялата история на човечеството, решението не е било толкова близо, както днес. Наш дълг е да се възползваме от тази възможност.