НОВИНИ

На днешната дата дружеството "Червен кръст" основава "Свето Троицко общество сестри милосърдни" с цел подготовката на милосърдни сестри на БЧК.
През ноември 1900 г. отваря врати и лечебницата "Червения кръст" в София, по-късно преименувана на Институт за спешна медицинска помощ "Н.И. Пирогов".
БОЛНИЦА „ЧЕРВЕН КРЪСТ”

В историята на българското здравеопазване и особено на болничното дело у нас, болница „Червен кръст” заема особено място и играе важна роля. Съществуването й в един период от половин век (1900-1950 г.) доказва за кой ли път, че Българското дружество „Червен кръст” (БДЧК) стои като крайъгълен камък в основата на повечето дейности, свързани с изграждането на националното ни здравеопазване от първите дни на освобождението на страната.

Идеята за такова начинание се ражда постепенно, през опита на стотици български медици, доброволни санитари и помощници на представителите на Руския Червен кръст по време на Освободителната руско-турска война. Тя узрява с изпитанията през Сръбско-българската война, когато – без никакви собствени средства, БДЧК организира впечатляваща дейност за подпомагане на ранените и болните във войната. Освен помощна работа вътре в страната, БДЧК успява да привлече чрез Международния комитет на Червения кръст (МКЧК) в Женева редица чуждестранни мисии, които помагат да се спаси българската войска от санитарна катастрофа. Ръководството разбира, че трябва да се подготви предварително, като обучи милосърдни сестри, санитари и други служители, да попълни складовете си с всички необходими материали, да има своя, макар и малка болница, в която да квалифицира своите служители.

Носители, вдъхновители и реализатори на тази идея са десетки български медици, завършили медицина и специализирали в Русия, Франция, Австрия, Германия, САЩ.

Важно обстоятелство е, че основателите и първите строители на българското здравеопазване са и хората, които създават и изграждат националното червенокръстко дружество. В периода 1878-1900 г., в ръководствата и различните дейности на БДЧК в София и страната се включват десетки лекари, убедени в необходимостта и ползата от неговото съществуване.

Началото е на 28 май 1900 г. Тогава Българското дружество Червен кръст учредява „Свето-Троицко общество сестри милосердни”, към което се открива първото в страната Училище за милосърдни сестри. Заедно с това Главното събрание на БДЧК взема решение да се открие и една малка болница (лечебница) за практическото обучение на ученичките.

През първото десетилетие на ХХ век (1900-1910 г.) Дружествената болница се утвърждава като обещаващо звено в системата на медицинската помощ в София. През тези години тя е наистина малка база (лечебница) към училището, която служи за практическа подготовка на милосърдните сестри. Съгласно съществуващите длъжности в системата на БДЧК, един човек ръководи двете институции. Първият управител е д-р Петър Ораховац (1900-1901), който същевременно е и лекуващ лекар. През следващите години той е заместен от д-р Димитър Моллов (1902-1908 г.).

Болницата се помещава в сграда, построена още през 1893 г. за склад на Дружеството "Червен кръст". Тя започва да работи на 20 ноември 1900 г. Легловата база нараства постепенно- от 6 и 9 до 12 легла до 1903 г. и от 20 и 30 до 40 легла от 1905 до 1909 г. Работата в училището, както и в болницата, е уредена със специален правилник, изработен от директора на Обществото и утвърден от Управителния съвет на дружеството и от Върховния медицински съвет.

На 25 април 1906 г. Годишното общо събрание на БДЧК взема решение да се построи нова, модерна сграда на болницата на оформения с дареното от Софийската градска община място Дружествен квартал. Специално избраната комисия одобрява съвместния проект на архитектите Г. Фингов и К. Маричков. Новият корпус на болница „Червен кръст” започва работа на 15 септември 1909 г. – тя има 60 легла, едно вътрешно и едно хирургично отделение. Тази сграда съществува и днес - в нея са сегашните клиники по вътрешни болести, по токсикология и по гинекология на „Пирогов”.

В болницата са разкрити 5 легла за бедни, на които пациентите се лекуват безплатно. Тарифите за останалите пациенти са 10, 6, 3 лева, в зависимост от броя на леглата в стаята. Таксата за един амбулаторен преглед е 1 лв. Бедните не плащат такса.

За времето новата Дружествена болница е добре уредена, отговаряща на всички изисквания - много модерна, слънчева, хигиенична, с необходимите болнични и сервизни помещения, техника и апаратура. Българският Червен кръст поддържа добри връзки с чуждестранни червенокръстки организации и те го подпомагат в това му значимо дело.

През второто десетилетие на века (1910-1920 г.), наситено с бурни и трагични исторически събития, болницата продължава своето развитие, изправена пред изключителните предизвикателства на военновременната обстановка в страната.

Започналата Балканска война налага разкриването на редица болници на фронта и в тила. На Българското дружество "Червен кръст" е предоставена грижата за тиловите болници и то избира дружествената болница за своя основна база. През този период леглата в болницата нарастват от 60 на 120. От 18.ІХ.1912 г. до 1.ІІІ.1914 г. в нея са били лекувани 1 820 души, от които 607 офицери, 1 015 войници и 198 граждани.

И по време на Първата световна война болница „Червен кръст” е главна болнична база на Дружеството. В нея се лекуват особено тежките случаи и такива, които изискват специални грижи. Тя вече има авторитета на първостепенно лечебно заведение в България. През 1915 г. е разкрит рентгенов кабинет, един от първите за времето, оборудван с най-модерна техника, получена с помощта на Международния комитет на Червения кръст.

За училището за милосърдни сестри и болницата „Червен кръст” периодът 1920 - 1940 г. е време на осъзнаване на поуките от дейността им през трите войни. Българското дружество Червен кръст си поставя амбициозни задачи, свързани с подобряване на цялостната си дейност. Много са предизвикателства, с които трябва да се справят – голямата бежанска вълна от Тракия и Македония, катастрофалното земетресение в Южна България...

През 1925 г. е внесена специална апаратура и е разкрит физиотерапевтичен кабинет - нещо съвсем ново и модерно за онова време, което допринася за по-доброто и по-бързо излекуване на тежко болните. Към 1930/1931 г. болницата на БДЧК има вътрешно и хирургично отделения, рентгенов апарат, организирано амбулаторно преглеждане на болни, физикотерапия, бактериологическа и химическа лаборатории. Разполага и със специална аутопсионна зала със съответните лаборатории за паталого-анатомически изследвания. Всички лаборатории се помещават в специално построения за целта павилион в двора на болницата, в който има и един малък параклис.

През 1934 г. е разкрита една от първите диетични кухни. Все по това време се разкриват модерна клинична и биохимична лаборатория и специална болнична аптека, разполагаща със съвременни лекарства, доставени чрез международните червенокръстки организации.

В болницата са въведени най-новите методи за лекуване на болните, което обяснява решението на медицинската общност тя да служи и за усъвършенстване подготовката на млади лекари. Тази дейност не отклонява вниманието на лечебното заведение от главното му предназначение - в случай на война да се развие до степен на голяма военна болница с необходимия персонал, легла и други болнични принадлежности.

Още от основаването си болницата на БДЧК развива широка благотворителност – в нея се преглеждат и се лекуват безплатно бедни български граждани, както и пострадалите от бедствия, каквито са например ранените след атентата на 16 април 1925 г.. Като болнична благотворителност се приема и лекуването с намалени такси на чиновници и офицери. След 1932 г. издръжката на леглата за бедно–болни се посреща от приходите на фондовете, основани при Дружеството от дарителите Отто Биелигк, Мария и Бойко Нешови и Анастасия д-р Желязкова.

Болница „Червен кръст” е опора на Дружеството във всички по-големи начинания в областта на здравеопазването в столицата и в страната през това време. Лекари и милосърдни сестри участват в организираната полева болница на БДЧК по време на царските маневри през 1937 г
Всяка сряда лекари от болницата дават редовни дежурства в спасителната станция на Столичната община за безплатна бърза медицинска помощ при нещастни случаи.

Болница «Червен кръст» е в основата и на изпратения на 13 януари 1939 г. санитарен отряд на БДЧК за преодоляване на тифузната епидемия в Кюстендил.

Началото на Втората световна война поставя своя отпечатък и върху работата на болница "Червен кръст”.

Нейният опит, както и персоналът й, са в основата на голямата помощна акция в Южна Добруджа след връщането й на България в резултат на подписаната на 7 септември 1940 г. Крайовска спогодба. Централното ръководство на БЧК организира голям отряд със съответната материална база, включваща: три полеви болници, четири подкрепителни спирки (пункта), един санитарен влак със съответния персонал- лекари, милосърдни сестри, самарянки и др.

Опитът на дружествената болница е в основата и на организирания санитарен отряд в помощ на пострадалите от бомбардировката на югославската авиация в района на Кюстендил през м. април 1941 г. За първи път тук е използвано директното кръвопреливане от регистрираните при БЧК кръводарители, придружавани и ръководени от д-р Алтънков.

Специално внимание заслужава хуманитарният принос на БДЧК в санитарната му мисия на Източния фронт в периода 1941-1944 г. В санитарния влак и болницата в Яблона - Легионово край Варшава всеотдайно работят лекари и милосърдни сестри от училището и болницата на Българския Червен кръст
В продължение на четвърт век ( до 9.ІХ.1944 г.), леглата в болницата "Червен кръст" остават постоянно 100.
Към 9.ІХ.1944 г. това е вече една известна и призната болница с вътрешно и хирургично отделение. През цялото съществуване болницата "Червен кръст" усъвършенства непрекъснато материално-техническата си база и увеличава обема на диагностично -лечебната си дейност под ръководството на видни лекари- управители и лечители.

От 1909 до 1911 г. управител на болница „Червен кръст”е изтъкнатият хирург и придворен лекар д-р Иван Карамихайлов, който оглавява и хирургическото отделение.

В периода 1911-1923 г. управител -лекар на болницата е д-р Минко Софрониев, който едновременно е и старши лекар на хирургическото отделение.

От 1924 до смъртта си през 1934 г. управител - лекар на болницата е д-р Кубрат Каракашев, който до това време е началник на вътрешното отделение. На неговото място е назначен д-р Димитър. Михайловски - дългогодишен началник на хирургическото отделение в болницата.

От 1937 до 1944 г. ръководството на болницата е поверено на доц. д-р Борис Клайн, който от м. юни 1934 г. е началник на вътрешното отделение.

Събитията след 9.09.1944 г. предизвикват промени в дейността и ръководството на БДЧК, включително и на училището и болницата му.

Първоначалната дейност на новото ръководство се насочва към подпомагане на Българската армия и по-специално на нейната военно-санитарна служба. Организацията мобилизира своите дейци, материални средства и възможности, за да изпълни хуманитарната си мисия. В тази многообразна, напрегната дейност се вписва и дружествената болница „Червен кръст”.

По време на бомбардировките над столицата през 1944 г., вследствие на разрушенията или евакуацията на почти всички болници, болницата „Червен кръст” остава единственото лечебно заведение. Подготвена е била и една запасна болница в училищната сграда на с. Долни Лозен, Софийско...

Подкрепителните спирки на Българския Червен кръст и болница „Червен кръст” оказват необходимата помощ на нуждаещите се. По време на Отечествената война, в болницата се лекуват не само наши, но и съветски и югославски войници и офицери.

В духа на тогавашното време болницата „Червен кръст” променя основно не само своя лекарски кадър, но и характера и дейността си. Това обаче не пречи да се запази високият професионализъм на персонала и авторитетът й на първостепенно и предпочитано лечебно заведение. Известно време след 9 септември 1944 г. тази болница играе ролята на правителствена.

От 1944 до 1945 г. директор и главен лекар на болница „Червен кръст” е д-р Ташо Ташев, който сменя на този пост доц. д-р Борис Клайн; от 1945 до 1947 г.- д-р Стефан Димитров, а от 1948 до 1951 г.- д-р Ангел Симеонов, който е и началник на вътрешното отделение.

През 1945 г. болницата "Червен кръст" е реорганизирана в главна база на бързата помощ в България. Основната фигура в развитието й е д-р Янаки Холевич.

През 1947 г. леглата стават 115 - 150 за вътрешно отделение и 65 за хирургично. Тук работят 17 лекари, 17 медицински сестри, 5 санитарки, 8 болногледачки, 16 прислужници -чистачки.

В началото на 1947 г. Върховното управление на БЧК решава да създаде санитарна авиация у нас – тя става факт само след няколко месеца – на 29 юни. За времето от 1947 до 1953 г. са извършени над 400 специални полета и са пренесени над 480 нуждаещи се. Като консултанти със самолетите са летели 267 интернисти, хирурзи, неврохирурзи и друг медицински персонал и са изпратени над 2000 кг медикаменти, много медицински пособия и инструменти

През 1947 г. при болницата се създава специална служба за бърза медицинска помощ, която е свързана с болничното отделение за травматология и спешна хирургия. В структурата й се обособяват диспечерна за приемане на повикванията, екипи от фелдшери и санитарни линейки, хирургическа амбулатория , лаборатория ( ординатор и завеждащ е д-р Александър Попов ) и болнично отделение.

В края на 1949 и началото на 1950 г. болницата е предадена на Софийския градски народен съвет на депутатите на трудещите се. В края на 1950 г., във връзка със започналото коренно преустройство на здравеопазването в страната тя е превърната в Спешна градска болница, но запазва името си - „Червен кръст”. ЦС на БЧК предава училището за милосърдни сестри (от този момент те започват да се наричат медицински) на Министерството на народното здраве. През 1951 г., във връзка с по-нататъшното развитие и усъвършенстване на болницата тя е превърната в Институт за бърза медицинска помощ и получава името на великия руски учен хирург Николай Иванович Пирогов


снимки history_gallery3