Той преведе БЧК през тежки изпитания
Когато през април 2001 г. произнасяше заключително слово след края на деветгодишния си мандат като председател на Българския Червен кръст (1992-2001 г.), проф. д-р Саев подчерта, че остава „на разположение” на организацията. И това беше особено важно, защото богатият му опит, впечатляващият му принос в развитието на националното ни дружество в трудните години на прехода са неизчерпаема съкровищница, така нужна за успешното му развитие.

А той – тринадесети по ред председател на Българския Червен кръст, с право се нарежда между най-изтъкнатите строители на националното ни дружество в неговата 130-годишна история и продължава „академичното начало”, олицетворявано от неговите именити предшественици – акад. Иван Евстратиев Гешов, проф. д-р Стоян Данев, проф. д-р Васил Моллов, проф. д-р Димитър Ораховац, проф. д-р Любен Рачев.

Има нещо знаменателно, дори съдбовно, в обвързаността на професор д-р Стоян Саев с Червения кръст - роден е на 20 септември 1928 г. в София – точно 43 години след Указа на княз Александър І Батенберг за признаване на Българското дружество Червен кръст...

Когато през 1963 г. свързва много тясно професионалната и личната си съдба с хуманитарното му дело, проф. д-р Стоян Саев е вече уважаван и ценен не само у нас учен и общественик.

Той организира и ръководи от самото начало обучението по анестезиология и интензивно лечение в България. Спомага за разработването и внедряването на обезболяването в различни области на анестезиологията и особено в развитието на сърдечно-съдовата хирургия. Ръководи първата катедра по анестезиология и реанимация у нас (1968) в ИСУЛ, професор към катедрата в МА и ръководител на Катедрата по анестезиология и интензивна медицина на Медицинския факултет - София от 1989 г. Специализира в Анестезиологичния център на СЗО, Университета на Копенхаген, в Швеция, Англия и Дания.

Автор е на над 300 монографии и научни труда, една трета от които са публикувани в чужбина, практически във всички области на специалността. Цитиран е в литературата за проучване върху галантамина, първата помощ и организацията на спасителните служби.

Силата на проф. д-р Саев е в умението му да работи в екип – доказва го създаването (заедно с незабравимия Димитър Венов) и на Водноспасителната служба на БЧК. Първите крачки са трудни, но и вдъхновяващи - обикаля обекти край Черно море и Дунав и дава ценни съвети на място. Със своя авторитет и компетентност привлича широк кръг от съмишленици.

Дълги години е член на ЦК на БЧК, а от 1991 г. - член на Изпълнителното бюро. втор е на редица книги и множество статии по червенокръстки проблеми, печатани у нас и в чужбина.

Като председател на БЧК от 1992 г. до 2001 г. проф. Саев обединява около себе си всички деятели на организацията, загрижени за нейното преуспяване. Заедно с този екип той успява да наложи нов стил на ръководство, който помага на БЧК да намери своето място в процеса на демократичните преобразувания в страната и да възстанови исконните червенокръстки традиции във всеобхватната си хуманитарна дейност – по възможно най-толерантния и цивилизован начин, опазвайки всичко ценно, изграждано в столетната му история.

Впечатляващо е как организацията създава и развива широките си международни контакти както с ръководителите на МКЧК, така и с ръководителите на национални дружества от цял свят. С много такт и настойчивост са изграждани системните й контакти с представители на дипломатическия корпус в България, на редица НПО, благодарение на което са привлечени много дарители.

Периодът след 1992 г. отбелязва успех и във взаимоотношенията на БЧК с държавата, с различни кръгове на българската общественост. С последователната си дейност при изпълнение на хуманитарната си мисия, той изгражда и защитава своя неоспорим авторитет на коректен партньор във всички аспекти на социалната политика на страната и така спечелва тяхното уважение и признание, израз на което е и приетият Закон за Българския Червен кръст.

Значимостта на едно дело и на една личност се подчертава и от признанието към тях. Проф. Саев има своето признание – избран е за член–академик на Световната академия по анестезиология; почетен член на Кралския колеж по анестезиология и реанимация в Англия и на анестезиологичните дружества в Полша, Румъния, Виетнам, СССР, Югославия и България; съветник на СЗО по изграждане на анестезиологичната служба и интензивно лечение в Индия, Монголия, Виетнам и Корея. Гост-лектор в Копенхаген, Антверпен, Москва, Солун, Майнц, Любляна, Ханой, Атина и други.

Високо признание има той и от страна на Червения кръст, който го удостоява с престижни отличия. Още през 1981 г. проф. д-р Стоян Саев е избран за член на директорския комитет на FIS (Световна федерация по водно спасяване), а през 1994 г. е избран за вицепрезидент на ILSE (Световната федерация по водно спасяване за Европа) и за пожизнен член на нейния Дирекционен съвет. Бил е член и на Консултативната комисия към МФЧКЧП. Носител е на Ордена на Големия рицар по водно спасяване, както и на медал на ILSE.

Прощалните слова на проф. д-р Стоян Саев през април 2001 г. ни карат и днес, през юбилейната за него и за Българския Червен кръст 2008 г., да се вгледаме по-внимателно в действителната стойност на извършеното през тези девет години и да осъзнаем, че Българският Червен кръст имаше изключителния шанс да има за свой председател в това „разделно време” човек с достойнствата и възможностите на проф. д-р Стоян Саев. Времето тепърва ще откроява най-важното от неговия принос. Основното обаче е във факта, че той „преведе” като Мойсей Българския Червен кръст през тежките изпитания на времето – запази единството на организацията, нейните подготвени и предани кадри, съхрани онзи стил на уважение към доброволците, което ги задържа в редиците на БЧК, въпреки че през този период възникнаха други формации с идентична на червенокръстката дейност изяви. И основното – наистина даде, по един неповторим Саевски начин, възможност на всички да работят за каузата на Червения кръст, с което спечели тяхната искрена признателност.

Лидия МАРКОВА